Постмодерният кон

Делян Илиев

Публикувана на сайта 29.03.2006, 12:10

Време е една крайно лигава метрополитенска нагласа у жалкото ни поколение да бъде раздробена. Разкъсана и накъсана. Ние отколе вярваме, че каквото сме постигнали, колкото и нищо и нищо да е то, е крайно, че e и отвъд крайно достатъчно, за да ни осигури ако не топла супа и кебапчета, то поне блясък в очите на останалите. Свикнали сме да не ни гризе съвестта, свикнали сме даже да не се замисляме какво аджеба е това чудо съвест. И на кого му пука, аз нали съм направил това и това, нали съм еди-кой-си (Кой си?), нали съм тук, където съм и нали сега ще стане от мен ебати пича.
А в дъното на цялото псевдо самочувствие стои ненаранимата отколешна заблуда, че това, което съм, е това, което ми е подсказано да бъда, това, което никой не ми е давал, и съответно никой не може да ми отнеме, с изключение на Него, ама кой е Него и защо го пишат тия с главна буква на мен дълбоко прогресивно хич не ми е ясно (защото суетата ми не го изисква).
И така аз си задавам единствения май смислен въпрос, а именно – защо ние не си задаваме въпроси, бе ангелите да го вземат…? Как да се държиш с хора, които не са хора, просто защото не си задават въпроса защо, ами те просто нямат втора сигнална система, или ако имат тя е толкова закърняла от тъпотата, безпросветността и конскапацията на предците им или в другия ултимативен случай е брутално изнасилена и скопена от собствената им илюзия, че да се живее това е да не се мре по възможно най-сладкия начин – на чин с яка пичка, а аз съм пич, и й бъркам под полата по краката и нагоре и после разправям и разпарям пред приятелите си и пуша с тях цигари и пия по десет грама водка със седем ледчета и сок от лимон и после разправям и разпарям как съм изпил сто и двайсет водки наведнъж и после една друга съм таковал бутилка жена абе въобще готин съм.
Човече… за кой ангел си решил да се бориш, кой е подтикващият към разгулност и суеверие счетоводител, който отказва да ти даде малко аванс на доверие, малко мляко на аванта. Кой е този пуст млекар, който те уверява, че млякото е вкиснало, та нали се будиш всяка сутрин с кафето и двете цигари, на кого вече са му нужни белтъчини сутрин. И какво са тези белтъчини?
Крайно извратена абстракция си ти, ти си певец, актьор, поет, сервитьор, интелектуалец. Интелектуалец си ти, ама от друго време, от друго измерение. На теб ти стига мама да те гледа, приятелката да те ревнува, нейната приятелка свирка да ти врътне в кенефа на клуба след премиерата, да те потупат двама-трима като теб по главата, един непознат да ти се изплюе в ухото, за да има общественост, срещу която ти да плюеш след това, чичо ти да ти даде двайсет лева за трева, водка, пици и си готов. И си лягаш. Стига ти.
Ей, говедо, завиждам ти. Завиждам ти. Ти си от тия дето се напиват от две малки, грандомански евтино се напиват, завиждам ти, ей. А аз трябва да се наливам ли наливам ли нали Вам се пада честта да ме черпите и да пия, за да забравя защо пия.
И дом имате, и супа, и цветя подарявате и ви подаряват и пак мрънкате срещу Държавата, срещу Политиката, срещу Парламента, срещу Президента, срещу Партиите, а всъщност за вас тези думи значат едно и също, еднакво неясно и въобще нещо.
Ето ти един приятелски съвет – веднага отиди и се самоубий. Веднага отиди и си прережи вените в най-близката тоалетна, веднага се нагълтай с хапчета и се хвърли от седмия етаж на блокчето ти в Студентски град. Смъртта е единственият изход за теб. За теб само Тя ще е изход, на теб само ти е ясно какво има там, щом така си се устремил към невъздържаност от живота. Ами прав ти път, отивай. И прати поздрави на ангелите. Ти ще отидеш в рая. Защото си толкова сигурен, че го има.
А аз не съм. И ще отида там, където мама ми каже.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!