уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Едно

Делян Илиев

Публикувана на сайта 29.03.2006, 03:08

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Тази вечер той се прибра късно. Отключи вратата и влезе във входа на блока. Стълбищното осветление беше запалено. Изкачи деветте стъпала до асансьора и натисна бутона, за да го извика, но не чу познатия звук от задвижването на въжетата. Асансьорът беше на партера, но крушката му беше изгоряла. Той отвори вратата и влезе вътре. За секунда лампата зад него освети ярко червените стени на асансьора и всичко в него. За секунда той зърна собствения си некролог до бутоните за етажите. Некрологът започваше от нулевия етаж и свършваше на тринайсетия. Вратата се затвори със скърцане зад него и той инстинктивно натисна бутона за етажа, на който живееше – тринайсетия. Асансьорът бавно, някак смирено, пое по своя път нагоре. През прозорчето на втория етаж нахлу светлина и отново освети некролога. Беше целият тъмно син с бели разкривени букви, а от ъглите му капеше тъмно червена течност. Той я опита. Не беше кръв. Беше вино. Мерло. Стълбищното осветление угасна. Настана пълен мрак. Побиха го тръпки и го обзе страх. Беше едва на четвъртия етаж. Оставаха му само още девет. Но само според него. Всъщност му оставаше цяла вечност. А и още малко след това.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

daninini [ потребител ] 
от дата :  01.07.2010, 03:28
Нещо не успях да анализирам заглавието.[:)] Би ли обяснил?[:)]