Дреболии

Делян Илиев

Публикувана на сайта 29.03.2006, 12:07

Две

Той върви
А тя с него
Ходят без посока и без цел
Но ходят заедно
А в погледите им –
Безкраят
Там където се пресичат успоредните.

Радостните

Тази пасмина, тази заспала плеяда
От звезди и звездари,
от ловци, от
Педали
Въртят ли се, въртят ли
Околовръст и пак около
Теб се въртят.

А ти тръбиш.

Изгубен

Изгубен ли си ти, изгубен
Веднага отиди да се намериш
Изгубен бил той, изгубен
Между раздели и предели
Между мостове, реки и гари.

Изгубен ти не си, загубен
Изгубени са тези, казвам, дето
Знаят къде отиват, те знаят
Но не искат, май не им (го)
Стиска(т), клето.

Изгубих аз в себе си жената
Изгубих там и дъщерята
Изгубих аз, за да те да казват
“Изгубен той, горкият е изгубен”.

Стани, стани, юнак, та ти си слава
Ти си целият от мокра слама
Ти си вярното призвание, ти си мойта дума
Ти си моят Кафка, ти си препикавка
На последен мускетар, останал сам
Калугер си ти, бивша монахиня
Затънала във вагинална тиня.

И си последното пришествие
И си първото действие
На тази древногръцка драма
В която ти си бил изгубен
Ти си имал, имал…
Нямал.

Като

като оставаща сама в корема си жена
като сгрения наполовина анорак
като мислите изпъдени за мрачна Гена
като никотиновата слюнка в чаршафа
и пак като корема си сама, и пак сама
и пак се вглежда, вслушва, напикава
завива тайно тя отново в нощта
прехвърля гласно някаква следа
за мъже и хора, за дантелен бюст
за крайна гара и храсталака й гъст
за бившето си гадже, за първия минет
за мъртвата си майка и нероденото дете
на поста зъл сред великанска локва
седи и пуши мрачно гледа през окото
лявото, ухото на страстта, на тънката изгора
на дебелите крака и мракът на илюзора

тъй остава тя на атомно ниво
тъй го тя завежда в своя уто-рай
тъй вдъхва той дъха на мокрите бедра
тъй заспива там, тъй упоен от аромат
на многото, пре-много упоени
не се плаши, момче, недей, та тя е
Гена.

Конец

Дете на шест, първото дете
Дете на шест, последното дете
Оставено, намерено от Бога
От него и забравено, забравено
Прокоба.
Дете на десет, второто дете
Дете на десет, предпоследното е,
Бърза покрай четвърто отделение
Него да завърши, Него да завърши
Забвение.
Дете на двайсет, третото дете
Дете на двайсет, пред-предпоследното е
Срича още из квартала на самеца
Бързо спуска своите кепенци сиви
И агнеца.
Дете на трийсет, четвъртото дете
Дете на трийсет, кое там вече е
Дълга лимузина, дълъг фрак
Розичка червена, какво се е случило
Пак.
Дете на петдесет, поредното дете
Дете на петдесет, на петдесет ли стана
Е тъкал или не е въобще
Храненик на децата си храненик
Ли е?
Дете на сто, стотното дете
Дете на сто, възраст, благодат
Сред корените недоноски на ръжта
Сред болките, спазмите в корема
И гърба.
Дете на хиляда, последното дете
Хиляди деца, статистика без край
Второто пришествие, Йехова или Бог Отец
Има вино още, има гроздобер
И конец.

Либрето

Либретото е оставено за мен, песента е няма.
И ето, аз започвам, като в лоша опера
Не знам какво да кажа
Тя обича ли го, а той нея
Странно някак докато измисля
Песента свърши, почна друга
И там някой по-красноречив
По-умен
И по-подготвен
Говори, пее, обяснява
Да, обичат се
Да, светът
Е за двама.

Режисьорът

Той стои, седи или тепърва сяда,
Той е малък, дребен, хилав недостатък

Отпива бавно, червено или бяло
И розе отпива, нека да е вино само

Бавно чашата оставя и пали гнусната цигара
Изгаснала в пепелника, не е негова навярно

Запушва, пуши, заговаря и говори
Обяснява, ръкомаха, цигарата догаря

За живота, душата и жената
За греха и любовта и за жената

За дългия си път дотук, за театъра
За болката в главата и за кратера

В душата му огромна, имал е и силни дни
Последен край, поклон, завеса, развали-ни.

Мишка

Днес една мишка ме изплаши
Днес една мишка (бяла!) май
Теб повече изплаши
Излязла, изпълзяла от бърлогата
От тъмнотата, теснотата
И късчето млечно
На светлотата, широтата
И хола в синьо боядисан
Не викай, мила, ти не се плаши
Мишката е бяла, значи не е от онзи
Клас гаден гризач в селските кръчми
И крайъгълни мотели
Мотели, помниш ли, там на пътя
Пък тя не е такава.
Тя е от тези от тези от приказките
С мустачки бели и муцуна розова
С чиста съвест и не чак съвсем гладна
И не чак съвсем не-гладна.
Тъй появи се, тъй изчезна
Тъй след две минути и помен
Нямаше спомен от уплаха на лицето ти
Затаяването и леката конвулсия в ръцете
Тъй и тя или той изчезна
Успокои се ти, успокои а пък аз
Малко съжалявах
Че мишката май не чак дотам
Беше истинска
Че си тръгна и пак е всичко
Нормално. И пак ли е всичко
Нормално.

Три

Той закъсня цяла вечност
Но тя го чакаше
Права.
Незабелязала, че в косите й са се заплели мъртви звезди
И други дреболии.

Води

Ето тъй, леко като песен
води ме тя покрай градове
и сплескани селца
ето тъй, някак много лесно
оставям се да бъда воден
воден, от вода направен
и край вода развеждан
и във вода потапян
та пак да кажа
тя ме води Води ме, казвам
води ме страшното е там.

Ами ако

Ами ако решиш
Че от мен нямаш нужда
Ами ако решиш
Че без мен нямаш нужда
Ами ако решиш
Че можеш да ходиш
Че можеш да бягаш
Можеш да лягаш
Можеш да ставаш
Да мислиш, спираш, мечтаеш
Ами ако решиш
Че можеш да клишираш
и без мен
Ами ако се окажа
Обходим и не
Нужен и не
Единствен и не
Разумен и по
Добре така ли
Ще е по
Вече е време
Време е вече
Да решиш.
Ами ако решиш
Ами ако грешиш.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!