уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

гледайки гарваните !

Александър Иванов

Публикувана на сайта 28.03.2006, 06:54

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

гледайки гарваните

гледайки гарваните
сутрин
струпали се отсреща по
жиците
големи
спокойни
свободни
с тъмни мъртвешки очи толкова хубави
докато слънцето гъделичка
задниците им
искам ги с мен в стаята
искам ги с мен в ада
искам ги за
закуска
сега

където

е добре
аз съм нещо тъмно безмозъчно
превито тук в студена мръсна
стая
без душа
удавен в локвата на
собствената си лудост
аз съм болен болен предавам се
няма шанс –
докато чайките плюят кръв и
гениите умират
аз гния тук чакайки
сезона на хлебарките и мухите
които да дойдат и да ме
отведат
някъде другаде
там където никой
никога
не е
бил

но някой ден

рано сутрин
горя в махмурлук
седя в това легло докато слънцето ме
убива

рано сутрин
горя в махмурлук
умирам за бира докато 2 гълъба
правят секс на перваза ми

рано сутрин
горя в махмурлук
аз съм парцал аз не мога да стана
аз съм никакъв поет сега
докато думите са виещи призраци
и вдишванията са трудни
и небето е капак на ковчег
и музиката звучи плашещо в жегата

рано сутрин
горя в махмурлук
и хората изглеждат по-зле отколкото са
и аз изглеждам толкова зле колкото съм
и докато слънцето се двига над ужаса
аз проклинам смеха аз проклинам птиците
аз проклинам лятото
и чашите
и вия

кофти ден и аз горя в махмурлук
но някой ден няма да горя в махмурлук

и тогава звездите ще паднат в краката ми
и децата ще ми носят венци
и момичетата ще ми носят нежност
и лудите ще ми носят пиене докато
махмурлука не дойде отново
все така огнен
и по-безпощаден от
всякога

мъртва нощ

мъртва нощ
аз съм тук отново
нощна смяна горя се с фасове за да не
спя
мъртва нощ
мъртва нощ с нищо за
вършене
това е то
налага се да паля клечки от кибрит
и да ги пускам в пепелника долу
мъртва нощ
слушам мъртва музика
пиша мъртви стихове
мисля за мъртви неща
чакам нещо да се случи но
лудите спят
курвите са заети
хлебарките са страхливи
убийците са в затвора
мухите са в паяжините или
мъртви
убити от мен върху масата
боже мой
това е тъпо заспивам заспивам
нямам шанс
нощта се влачи като мармалад
и аз потъвам в него –
мисля че няма да издържа –
ще се удавя…

този мъж

той живее в бараката горе на хълма
без врагове без
приятели
можете да го видите как хвърля камъни по
враните късно следобед
стар
стар
мръсен и луд гледащ лошо
пиян от евтина бира и вино
ченгетата не го закачат
хората не му досаждат
нощем той пее сам в тъмното
свири на празни бутилки от бредни
крещи смее се
пуши цигари с уморени повехнали курви
нехаещ за рая и ада
той храни кучетата с апатия
гони гущерите проклина
слънцето
дави душата си в морета от нищо
всяка нощ
той спи със смъртта
и пак се събужда
девствен

добри времена лоши времена

тя е стара но шеметна
в най-добрите си времена
тя издухваше 20-30 стаи на
нощ
и макар че добрите времена свършиха
можете да я видите пак
там горе някъде между
етажите –
дива
дива
с червени очи
без сутиен с бримки в
чорапите –
стара курва в евтин хотел –
бих й го вкарал
бих й показал що е болно пиколо почти без
заплата
там в кенефите или в асансьора или на покрива
мога да я разкъсам
мога да я изгоря с фаса си а после
да й изям
гащичките

защо не?

дива сутрин
боже мой дива
сутрин
нещо лудо и дребно бие перкусии
в моя изгнил
мозък
ще взема да го застрелям
да го убия с нож
ще взема да го удавя
в бира

кучи син

добре
аз съм болен кучи син
имам старо малко радио
седя на тъмно включвам го и го изключвам
сменям станциите пея лошо
дрезгави пияни песни

болен кучи син
седя в това легло и
слушам бах бизе бетовен
концерт №3 от рахманинов
паля свещи
чувствам битката между
добро и зло
чувствам че съвсем откачам

вчера разбих машината си
изгорих всички бели листове
вече не искам да пиша

аз съм болен кучи син
имам 6 монети в джоба си
и 1 цигара скършена наполовина
лежа в леглото пия джин
пия джин и гледам в мрака

трябва ми нещо
нещо да се случи
нещо да ме върне пак
и ето чакам го а
то не идва

това е:

кучи син
болен
кучи син

поглеждам през прозореца
чудя се дали да скоча
но се отказвам –
прекалено ниско е
прекалено лесно е
прекалено бързо е

а аз съм кучи син
прекалено болен

дотук

тая нощ
аз съм празен отново

не пиша
не пия
не пуша

аз и моята стара машина
седим и чакаме
нещо да раздвижи мрака

но думите ги няма

“може би съм дотук” – казвам си
и докато света бавно потъва в нищото
аз заспивам с глава върху
масата
сънувайки 1 същество
с дребно уродливо тяло и
епилепсия
което се мотае наоколо
пере ми чорапите намира
бутилки
грижи се за мен
в някои други дни или нощи
по-добри или по-лоши от
тези
сега

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

elkaral [ потребител ] 
от дата :  05.11.2007, 13:57
и изяде ли ги?:))Щото викаш , че можеш:)

hanoboy [ потребител ] 
от дата :  06.09.2007, 05:17
[;)]

кисс, енигма

[60]

Enigma [ потребител ] 
от дата :  03.02.2007, 08:11
Негативизъм, житейски истини, както искаш ти това наречи,
но в природата има и думи, които могат да стоплят твойте очи...
"Колко нежни могат да бъдат понякога сенките,
да те гали коприва и сладка песен от гарван дори,
да чуваш как понякога птиците плачат безмълвно със сълзи..."
Все едно дали си нещастен, все едно дали ада в тебе гори,
не се обиждай, но щом чета от тези твои писания, повярвай ми,
всеки е бил изсмукан с поглед от коварните, черни, красиви дяволски нежни черти!