Лицемерието

Николета Добрева

Публикувана на сайта 22.03.2006, 16:41

Начин на живот. Покварен живот. Масова халюцинация, че когато си груб си всесилен.

Лицемерие ли? Това си е направо начин на живот. И нима вината е в нас… света изисква от нас да сме такива – пробивни, логични, структурно издържани в тезите си, комбинативни, все едни ей такива – чужди. За да успееш трябва да си хитър, да ‘крадеш занаята’, да говориш с недомлъвки. Всичко е 6… Постепенно изплиташ паяжината си. Ти не си някакъв паяк – убиец или нещо такова, но паяжината ти трябва да е също толкова смъртоносна, за да останеш ‘на вихъра на вълната’. Всеки има своя..своя паяжина и своя игра. Интриги. Подмолни действия. Преструвки. С времето заплитаме все повече и повече хора - без значение нищо. Всеки е играч в твоите ръце, но и ти си играч в нечии. Не, това го няма като функция. Даваш им да си мислят, че те ‘играят’, ала всъщност ти ги изиграваш повече. Тях - обикновените ‘нишки’. Петър плет плете през пет плета преплита… и сам се заплита. Накрая ‘всичко се връща-а-а’. И това също го изисква света - доброто да победи. Всъщност може би не доброто побеждава - Единствено глупавият побеждава в живота. Умният вижда прекалено много пречки и евентуални ходове с коня, с пешката, които изиграва на ум и губи преди да се е опитал да спечели. Шах и мат...шах и мат..аут. Кого изкарваме от играта?

Не искам да уча никого как трябва да мисли и как трябва да чувства. Най–малко пък искам да ви убеждавам, че всичко това което казах е или не е в природата на човека. Не искам и да говоря за любов, като всички останали. Само искам да пиша, да напиша това което чувствам, защото нещо назрява в мен и ме изкарва извън обичайното ми състояние. Няма да измервам вероятността това, което познавам да не съм аз, а то на вас да ви изглежда така или вие да го виждате в друга светлина.

Все си мисля, че дори най-опитният паякостроител, и най-умният и хитър и подъл човек на света намира един, който му ‘скрива шапката’, ‘разказва играта’, ‘отваря очите’. За всеки съществува един, който без да съзнаваме ни познава до мозъка на костите ни с всичките ни маски и хитрости. Един вид хем познава същността ти, която губиш сам за себе си с времето, хем пък и всяка мисъл си е наша, значи е част от нас. Работата не е в маските, защото всяко нещо, което показваме е наше производство. Дори като копираш го правиш ти самият и учиш нещо и някой остава следа в теб. Нали така?

Няма лицемерие. Всичко е заблуда - да. Но кого заблуждаваш – масата. Чуждите. Другите, които искат да те вплетат в своята история, възможните нови нишки в твоята собствена. Тях какво ги е грижа за теб? Сякаш пък ти се интересуваш от тях…

Кой лицемерничи пред близките нему хора, или пък все едно можем да заблудим един истински близък човек. Нали идеята е че те единствени ни познават и не могат да се заблудят от настроението ни, от думите ни, или от шарената маска на лицето ни.

Да, света сигурно щеше да е прекрасно място, ако всичко беше открито. Що за глупост! Ама вие представяте ли си го само? Не, не ви поучавам, 'атакувам ви', искам да си представите. Ами дори най-дребни неща като разговорите няма да са същите. Ние не можем да живеем в друга среда. Учтивостта е измислица, нямаше да я има, ако го нямаше нашето 'лицемерие'. Бъркам ли? Нямаше да има извинения ми се струва, защото на практика си казал точно това, което си мислим в момента и няма защо да се извиняваш. Така ще излезе, че лъжеш, а от там че лицемерничиш. Полицията и съдилищата ще излязат вън от употреба, защото спокойно ще си признаваме прегрешенията. Въобще...няма да го бъде. Тогава или ще го ударим на безспирни кошмари, разкъсвани от идеята, че света е лицемерен, и че добрите ни души не могат да живеят така, или ще се наслаждаваме на живота на порочните ни съзнания в измисления от нас свят - с едничката цел в живота да търсим щастието. Кол-коо именаааа има ща=сти-етоооо?

Всички творби от този автор |  Вашето мнение