уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Страници

Каминута

Публикувана на сайта 22.03.2006, 10:40

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

По дирите сърдечни

Знам.
Накрая пак ще съм в сълзите си.
Непоследвала мечтите си.
Пак ще бъда тъжна и сломена.
Пак сърцето си в ръка ще взема -
кървящо, болно, хладно.
Знам.
Аз пак ще страдам.

Ще вървя по-бавно, но напреде -
така на себе си оставаш верен.
И да не чувам, и да не гледам,
аз пак сърцето си ще следвам.
Като него ще съм грозна рана.
Знам.
Без обич ще остана.

И в болката си няма никога да спра
подир мечтите да вървя.
И никога сърцето няма да прескоча.
Без него нищо ново няма да започна.
И това ще е едничката утеха.
Знам.
Аз пак ще вехна.

Помни ме такава

Когато заминеш, си спомняй сърцето,
което до края остана ти вярно;
ти си спомняй за онези ръце,
които към тебе все се протягаха.
Спомни си за мене със радост,
без огорчения, без притеснения,
с най-доброто в теб нека остана,
без тревоги, без тъмни съмнения.
Помни ме като страница в книга,
като редове от любовно писмо,
помни ме, това ще ми стига.
Ще изпия и тази чаша вино.

"Целувам те!"

Не спирай!
С целувки вграждай
във сърцето
своя образ нежен.
Там, където
цяла се побирам
в детска шепа
и доброто в мене раждам.
Там, където
всичкото се свежда
до дъх и струни,
звън и трепет.
Не спирай!
Втъкавай страстно
тънки нишки
в душата ми - коприна,
за да се насищам,
за да те обичам,
за да те има.

Искам е различно от мога

Искам е различно от мога.
Да останеш сериозен,
принципите да запазиш,
точен да останеш,
когато е няй-трудно,
когато си влюбен.
Искам е различно от мога.
В теб да гори огън,
а да бъдеш студен,
да си отдалечен,
за да не предаваш,
за да не раняваш.
Искам е различно от мога.
Чак, когато си свободен,
можеш да напредваш,
сърцето си да следваш,
ако ще да си ранен,
ако ще и отчужден.
Искам е различно от мога.
Но поне ще си пробвал.
Да не съжаляваш,
да не отминаваш
врата, която не за сбогом,
за тебе е отворена.

Послание от истини

Въставам срещу необичането.
Любя онези рицари,
атакуващи самотни сърца,
даряващи ги с топлина.
Издигам над всичко думите
мигновено случени, някога сбъднати.
Истински за мене са хората,
решили, въпреки болката, да са разтворени.

Викам те сега, напълно разтворена.
Любящо ми е сърцето. Непресторено.
Аз пред тебе заставам най-крехка :
давам ти сърцето си в шепи.
И думите си подкрепям с дела.
Много е важна основата.
                                           Ела!
Искам да знаеш, да внимаваш,
рани в мен да не отваряш.
Отвърни ми със същите истини -
винаги така ще те искам.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!