уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Десерт за закуска

Александра Бенер

Публикувана на сайта 21.03.2006, 10:48

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Въздухът свети във всички цветове на дъждовната дъга.
Сутрин е.
В бащиния ни двор, с дъх на цъфнали летни цветя, се наслаждавам на ранното утро.
Седнала върху стария дървен стол, който при всяко мое нехайно движение шумно скърца, тихо се преборвам с мокри искри в очите си. Пленена в това състояние на щастие, запалвам поредната си неброена цигара.
Слънцето упорито се бори с бавно вдигащата се мъгла, която блестящо се съпровожда от танцуващия цигарен дим,напомнящ слънчев лъч в дългите коси на дъщеря ми.
Много е зелено в двора на бащината ни къща.Особен двор-градина е, като че ли единствен по характер в този свят.Сгушена от познатите камъни на дувара, по който пълзи немързелива мушкатова мазилка, се чувствам спокойна и приютена.
В бащината ни къща съм .Прегърната от приветливите сутришни поздрави на съседи,бързащи за поредния работен ден, усещам че съм пристигнала в истинския си дом.
Рядкост е нашият двор-градина в градския ни квартал. И е толкова тихо тук, какъвто е и изгревът на спомена в крещящата ми душа.
Пребърквам джобовете си.Търся носна кърпичка, която нямам, и оставам омагьосана от песента на утрото. Усмивка ми подарява един голям червен домат и аз съм вече в празнично настроение. С боси крака, нежно галени от сутришната прохлада, продължавам да съм скулптура на жена, която се упойва от мисли и чувства. Колко хубаво щеше да бъде, ако в този миг спре Времето..!
Отварянето на желязната входна врата, която преди много години се украсяваше със закачена табелка от син фон с надпис “Образцов дом”, ме върна от емоционалнотоми къпане в реалното. Момент на магия! Като че ли се чувствам за втори път родена в този свят, който живее в бащиния ни двор, известен в кръговете на познатите ни като “Дворът на бай Марко”. Приятели отварят желязната врата с препълнени ръце и са принудени за помощ да използват красивите си спортни крака. Любимите ми закуски се носят. Топли, меки, леко препечени миленки, банички, кифлички, конфитюри. Десерт за закуска ми сервира другата приятелка – топли, меки, леко препечени- кифлички, банички, пиленки, конфитюри. И “Дворът на бай Марко” се превръща в свят на приятелство, на любов, на доверие. Свят от нашия живот, от моя живот, свят на настроение. Душата ми скача от радост, като че ли се намира в непрекъснат отскок. Това обикновено състояние на радост не е ли най-красивото? Радостта, че дишаш същия цветен въздух с всеотдайността на приятели е с размерите на съвършенството. И всичко ми мирише на спомени, на флирт, на приятели.
Отново се отваря желязната врата. Налага се, като домакиня, и аз да се повдигна за момент от артистичната си седяща поза и да се притека на помощ. Люмимата ми закуска се носи-топли, меки, леко препечени-миленки, банички, кифлички, конфитюри.
Обичам приятелите си! А най-много предпочитам Те да ми сервират Десерт за Закуска. Животът ми с Тях е сладък. Мирише ми на Десерт за Закуска...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

maria.wingen [ потребител ] 
от дата :  31.12.2007, 05:43
Прегръщам Те за този Десерт за закуска!

Duncan_Idaho [ потребител ] 
от дата :  07.02.2007, 13:38
Много е ярко:) А аз пак огладнях[5up]

motivi [ потребител ] 
от дата :  03.12.2006, 14:01
Темата за дома е истинска и само истински писател може да пише за нея.Госпожа Бенер по прекрасен начин е пресъздала това, което изпитвам, когато се прибера у дома.В днешно време , когато почти всички българи са опитвали от залъка на емиграциата, този разказ се превръща за нас в нещо като реликва, нещо като ритуал . Чрез него можеш да се топлиш , докато доиде наистина срещата с дома.А по въпроса за закуската-това беше чудесно меню от ресторанта на българите в чужбина.Благодаря за посрещането и омайващото прекарване в твоя "Десет за закуска" А.Бенер.[B-|]

ludi1974 [ потребител ] 
от дата :  30.10.2006, 05:17
Няма да обядвам сега, ще закусвам сега! Прияде ми се всичко, което си описала в краткият си спомен и ето усмивка ми подарява един червен домат - МММ - гладен съм![X-O]

angelo [ потребител ] 
от дата :  08.10.2006, 11:50
Какво да кажа ?! Дори и при Дамянов не съм усетил света на бащиния двор както
в " Десерт за закуска " на Александра. Много стопли и моя спомен за бащината ми
къща.
[5up]

clover [ администратор ] 
от дата :  21.08.2006, 02:55
Ще приема предложението на teleprikon само придружено с подходяща обосновка [;)]

teleprikon [ потребител ] 
от дата :  07.08.2006, 08:20
предлагама сайта да бъде преименуван на alexandrabener.com

motivi [ потребител ] 
от дата :  22.03.2006, 10:09
"Desert za zakuska " na missis Bener e nai-hubavoto iastie v restoranta za duhovno hranene na balgarite v chujbina.Umoliavam vsicki balgari po sveta da go opitat ,viarvaite mi shte ostanete ocarovani.A receptata ia znaem vsicki-izrasnali v Bulgaria,Izjiviali nai-krasivite choveshki cuvstva i otnoshenia tam i sledvashto zaminavane za niakade po sveta.Tova imenno ni pravi povece BALGARI ot tezi, koito jiveiat tam .Nashia duh e ostanal zavinagi v bashtinia dvor,pri istinskite priateli,pri domata i mushkatoto,aromata na koito e tolkova silen i zavladiavasht,che ni kara da si poracame oshte edin "DESERT ZA ZAKUSKA" .GOLIAMO BLAGODARIA , Alexsandra Bener.
Прочетете условията
! Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 6!

кетката [ потребител ] 
от дата :  22.03.2006, 02:59
Роден дом,бащин дом - връщане.Прекрасни моменти! Благодаря ти. Няма по-красиви преживявания от тези да се завърнеш в бащината къща и някой да ти отвори вратата.
Моменти на сладки сълзи, моменти на сладка мъка...
Усмивката на "червения домат" ми донася аромата на зеленчукова градина,родният дувар те приютявя,а от цветният въздух лъха мирис на цветя.
Какво по-българско от това!
От целия разказ лъха тъга.Всичко това ми напомня една българска сентенция "Споменът винаги навява тъга.Лошият-понеже е лош, а добрият,защото никога няма да се върне." Хиляди българи по света преживяват подобни моменти, но не всеки може да ги изрази.В твоите разкази ти си събрала мъката на хиляди българи.Продължавай!Очакваме още.
Катя