Закуска

Декстър

Както всяка съботна сутрин паркът беше почти безлюден.  Може би точно затова бе отишъл там. От време на време се разминаваше с жизнени старчета по анцузи, тичащи "за здраве" или по скоро по навик, но те не му обръщаха много внимание.  Както и той на тях.  В ръката си стискаше няколко мазни и доста топли банички, които бе купил от баничарницата на излизане.  Намусената лелка, която работеше там го бе погледнала с сънливи и уморени очи.  Винаги се беше чудил как и тази жена става и прави баници толкова рано. Още малко спокойствие и паркът щеше да "оживее".  Първо кучетата със полузаспалите си стопани, пушещи първата си цигара.  После постепенно щяха да се появят тичащите за здраве, малките деца, опитващи се да докажат обратната зависимост ръст-сила на гласни струни, майките им, влюбените двойки, безцелно шляещите се, пънковете - пиещи бира (и кой знае какво още) и подхвърлящи мръсни реплики на минаващите, пенсионерите - убиващи времето, което убива тях. Да - сега определено беше по приятно. Никой не го гледа с насмешка или съжаление, никой не подмята "ей, дебелак, що си взел само 5 банички - ще останеш гладен !хаха!".
"Майната им!", мислеше си докато сгъваше следващата баничка на две.
Той пък идваше в парка когато ги няма - тоест в 5 сутринта Огледа се. Наоколо нямаше никой.  Беше се заплеснал и влязъл доста навътре в парка.  Седна на някаква пейка и се зае да довърши закуската си. Тъй като беше сам нарочно се хранеше доста шумно и това го развесели. На отсрещната пейка висеше чадър - тъмен с дървена дръжка.  Можеше да се закълне, че преди малко го нямаше там.  Зачуди се кой ли си е забравил чадъра тук. Не помнеше да е валяло скоро. "Хъмм, егати тъпотията!" промърмори и продължи да яде.  Мързеше го да стане и да вземе чадъра. Пък и за какво му е - нека му се зарадва някой пенсионер. Имаше гадното чувство, че някой го наблюдава.  Зазяпа се в чадъра - доста беше странен. Голям, тъмно син с извита дървена дръжка с шип на края. Шипът може би бе това което го правеше странен по принцип трябваше да е метален, но този нямаше вид на такъв. Не блестеше, а беше мътно сивкав.
"Като кокал" - помисли си. Като се вгледа в чадъра му се стори, че той се клати някак необичайно. Реши , че всичко това е някакъв тъп номер, който банда идиотчета се опитват да му скроят. Сигурно се криеха някъде в храстите около алеята и се хилят. Стана и отиде до чадъра, сега му изглеждаше черен и леко пулсиращ. Реши, че е  от прекалено дългото зяпане в една точка. Взе го с лявата си ръка, в другата стискаше последното парче баничка и от него се сипеха трохи. Огледа се - нямаше жива душа наоколо. Чадърът беше доста тежичък. Вдига го нагоре за да го отвори. Пъхна дясната си ръка в него, напипа механизма и бутна. Чадърът се отвори някак бавно и тежко над лицето му. Беше голям - не направо огромен. Беше му се сторил доста по малък, пък и сега беше тъмно зелен. Това което се случи от тук нататък бе толкова бързо, че не можа да го осъзнае. Чадърът продължи да се отваря до невероятни размери, за част от секундата застина напрегнато и после рязко се затвори, като обхвана повече от половината му тяло.  В последните секунди живот до съзнанието на дебелото момче достигна отвратителната гледка която представляваше "чадърът" отвътре.  Там нещо се гърчеше - гадно и слузесто като купчина огромни голи охлюви, нещо мляскаше и тракаше, скърцаше.
Парчето баничка падна от ръката му, после и гротескната фигура, която отчасти бе самият той се свлече. Безформената зеленикава маса със стърчащи от единия и край крака обути в маратонки продължи хищно да се гърчи и пулсира на алеята. Нещо закусваше с него както той с баничките допреди минута.
След 10-ина минути на пейката се поклащаше чадър. Изглеждаше най-обикновен,малко стар, голям, мъжки чадър. Но се поклащаше някак сито.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

DonKokone [ потребител ] 

от дата :  09.12.2006, 00:08

Пич,това е направо брутално.Нистина е яко,но защо си написал само едно?Нали знаеш колкото повече толкова по-весело;-)