уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

БГ пощи

Атанас Добромиров

Публикувана на сайта 21.03.2006, 10:44

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

(по действителен случай)

Мария бе младо и красиво момиче. Гордееше се с прекрасните форми на тялото си, с леко чупливата дълга коса и небесно сините си очи, които в момента оглеждаха хоризонта за корабчета. Беше приседнала на хавлиената си кърпа на плажа и мечтаеше за своя принц...
Бяха се запознали наскоро и тя бе толкова влюбена, че руменината не слизаше от лицето й. Почувства топло докосване и се обърна засмяна. Петър я галеше със струйка нагорещен пясък по рамото. Целунаха се.
- Ще влезем ли да поплуваме?
Шеметното лято бе към края си, водата топла и чиста, а младите приятели безумно щастливи...
Петър следваше в чужбина, но обеща най-тържествено, че ще й пише веднага след ваканцията, в знак, че любовта им ще продължи и след лятото.
Есента дойде с топлите си багри и отмина, дойде и зимата с белия кожух.
Мария вече се бе отказала да дири писма в пощенската кутия и унило четеше за поредният изпит. На следващото лято, тя не отиде на същия плаж, всъщност не отиде там никога повече. Опитваше се да забрави, но й бе тежко на душата. Петър бе все още в сърцето й...

- Мария, имаш писмо! - извика майка й, разглеждайки пожълтелия плик - от някакъв Петър...
- Какво писмо, бе мамо? - каза Мария и понече да го вземе от ръцете на майка си - та, нали си имам поща в абв-то?
Вечерта Мария пристигна на село при баба си.
Старата жена плетеше чорапи край огъня.
- Какво те довя при мен, млада госпожице? - скокна баба Мима и заотрупва масата с вкуснотии - кажи де, не се срамувай! Нова любов ли имаш, бабиното?
- Бабо, помниш ли като бях мъничка ми разказваше за твоя възлюбен Петьо?
- Какво за него, мойто момиче?
- Ами, виж! - каза Мария и й подаде писмото.
Навън тихо се стелеше зимния юрган. Падаха кротко снежинките, а от очите на баба Мария капеха солени сълзи...
- Четиридесет години му трябваха на това писмо да стигне до мен...
- Не тъжи, бабо! Така е трябвало да стане...
- Да миличка, всичко става така, както трябва да стане! - старицата се изправи и бутна писмото в печката.
Огъня се разбумтя и в отблясъците му баба Мария видя усмихнатото лице на своя възлюбен...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!