Споделено

Елица Зорница

Публикувана на сайта 21.03.2006, 16:41

Страст

Къде страстта се е скрила
в ъгъла на някой таван
или в душата премръзнала
трака зъби –очаква някого там.

Сега е слаба и тиха-страстта,
която бе дръзка, велика,
                                  помитаща всичко!...
Сега е безсилна и свита
                                  в крайчеца, на мойта душа.

- Какво има мила? Защо тъй си се скрила?
Боиш се или изчерпа своята сила?
Остаряваш или бавно гасне огъня –
                                       пред теб, моя страст.

Как бих искала да вярвам -
че възродена ще пламнеш из пепелта!
Ще блеснеш, пак пред мен - във свойта сила!
Ще сияеш!
Ще си с мен, докато клепачите  ми уморено,
сбогом кажат на света!

Разходка

Поглеждам те и вече мен ме няма,
изгубена съм някъде,
в твоя поглед искрен и любим!
Оставям се, очите твои да ме водят,
по пътека нивга не вървяла!

Поглеждам те, а всъщност се отдавам цяла
и чезна в погледа ти син,
поведена от две очи,
за които съм копняла
по път мечтан един!
 
Баба си тихо думаше

БАБА: Наведи се вейко превий се
          Дума си дума старата баба
          На своята щерка
          Наведи се вейко превий се!
          Жена се лесно превива
          Само мир у дома и да има -
          Наведи се вейко превий се.
ЩЕРКАТА: Как да се наведа, мила мале
Как да се превия
Не съм вейка мила мале
Наведа ли се ще  се прекърша
Не ще съм вече с листа зелени
А ще съм пръчка на две скършена
БАБА: Наведи се вейко - прекърши се !
          Зарад твойто чедо мило!
          И о две о три скършена
          Пак ще си му майка мила.
ЩЕРКАТА:   Мале мила мале
                     Ами моите листа зелени
                     Като съм тъй скършена ще завейна  мале ще увехна…
БАБА: Ще окапат, чедо, ще повейнат
          Ама зарад твойто деке мило
         Иска се чедо превиеш!
Наведи се вейко превий се
Белким се чедо превиеш
Белким листя изкараш

Навела се вейка превила,
па ми изпращя онова ми ти дърво зелено
па се счупи-вейка па стана пръчка на две скършена.
С листа си покри чедо младо и дума
ЩЕРКАТА: Чедо мило на мама
расти ми чедо високо. И кога се, майка, превиваш, да знаеш майка
кога и колко се свиваш
язе си майка увехвам, но над тебе майка оставам;  

Без думи

Целуни ме! Устните ти върху своите
искам да усетя!
Докосни ме! Ръката ти върху своето
лице искам да усетя!

Да се потопя, в погледа ти, тъй дълбок!
Да потъвам бавно, в твойта топлина
с устни, да отпивам твоя дъх!

Целуни ме! Не трябва да те моля!
Излишно е да казвам - докосни ме!
Ако ти в себе си дълбоко го желаеш
няма нужда от слова!

А ако ли не, ще наведа глава
и погледа си свой, от твоите очи да скрия,
в очите ми написано е ”целуни ме”!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

Елицазорница [ потребител ] 

от дата :  04.11.2008, 09:02

Вместо"потя "Да се чете "потопя"-благодаря

clover [ администратор ] 

от дата :  11.12.2006, 13:30

Проблема с иск(р)ен, ми|ти и иЗкараш е от мен, пускам проверка на правописа обикновено, но заради особения авторов правопис на повечето текст съм го пропуснал. Ако визираш запетаи или нещо друго - тези не ги поправям обикновено. Благодаря за напомнянето, zkuceva!

zkuceva [ потребител ] 

от дата :  01.12.2006, 13:53

а правописа