Мечтателницата

Вероника Илкова

Публикувана на сайта 24.02.2006, 16:04

Какво е, питаше се той, да те затворят във Мечтателницата? Илюминаторът… извеждат хората от там със черни ириси. И сякаш нещо е дълбало очите им, за да изпие скритите в диамантите им сънища.
В онази зала там, отвъд, те пускат само да мечтаеш. Неизбежно е, за да избягаш от немия ужас, от безпаметната белота, която те обгръща. Трябва да мечтаеш! Картини, картини…рисуваш…бързо! Недовършени светове в руини, безсмислени, невъзможни, объркани. Кръстоски между сън и спомен, разпадащи се на второто вдишване… Боли! Въображението започва да боли от това непрекъснато съчиняване. Възпалва се, гори и стапя мозъка, а след това - като отливка - остава да тежи главата ти. Ставаш част от редицата клюмнали в своите столове донори. Очите ти се прибавят към стерилния мрак.
Илюминаторът…
Вече не наблюдава той. Него го наблюдават. Дойде редът му. Столът, който сега едва удържа напрегнатото му тяло, по-късно ще го приюти като клюмнало цвете.
Белотата… многопластова. Гласът - синтетичен. Думите - последна заповед или… присъда: “МЕЧТАЙ! Докато мечтаеш, ще бъдеш. А НИЕ ще взимаме всяка твоя новородена мечта.”
“Защо?” - дойде отнякъде в главата му въпросът. Но мисълта му бе прочетена в Мечтателницата и отговорът й бе бяло ехо сред белите пространства: “За да се храним… нас ни хранят мъртвите мечти.”
Бяла болнична стая. Врата с малко кръгло прозорче. Вън надничат лица с притеснени очи. В стаята лежи неподвижен някакъв човек; капките кръв в катетъра му са минутите, които остават. Един екран с несекваща нишка в него грее до леглото му. Човекът сякаш тъче с мисълта си. Но вече е уморен. Ирисите под клепачите му са потъмнели. Нишката е все по-еднообразна…почти…права.
Стаята е пълна вече само с мечти, които никой отвън не вижда, защото човекът сега го няма.
Казват, че преди края, там, в Мечтателницата, имаш сили за една последна, истинска мечта. Може би тя е - когато всичко свърши, да продължиш да мечтаеш. Свободен.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

clover [ администратор ] 

от дата :  08.12.2006, 14:51

Чак сега успях да разбера и усетя този кратък разказ, но разбрах, че неслучайно гъм го сложил в категория Кибер. Дано това момиче да продължи да праща подобни неща. Страхотна идея! Както се казва "Ще ми се аз да го бях написал!!!"