уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Две усмивки

Вероника Илкова

Публикувана на сайта 24.02.2006, 08:03

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Последният дъх на Христос

Някои събираха твоята кръв
в златни бокали
Други от дрехата скромна по връв
бяха скътали
Трески от твоя чудовищен кръст,
от ходилата ти гробищна пръст-
те ги събираха и не разбираха:
твоята святост превръщаха в лъст.

Господи,
ти беше мъртъв, когато въздъхна...
...

Воят

От другата страна е воят
на миналите ми природи.
Не бях добра, но в мен цъфтяха
насила присадени дните.

Каквото исках го получих
от тази пръст със вкус на вино.
Запомних само две усмивки-
на майка ми и на Смъртта.

И точно нея нощ го чувах
преди седемедесет години,
напомни ми за мене- воят.
Бях в плен на нова свобода

Сега ме изкушава друго-
да не се раждам вече смъртна
И воят, който ме преследва,
да бъде плач на паднал ангел.

Хали Карнас

Почива каменното тяло
оглозгано от ветовете
В очите му сега живеят
аспидии със цвят на пясък

Съборен в прах мълчи дворецът
оголил зали към небето
в напуканите капители
живеят още сцени бойна,
замръзнали дискохвъргачи,
ловци със скитащи соколи
и пирове със куртизанки,
усмихнати към вечността

Една е само твърдината,
що надживя и вековете
и във сърцето си погреба
ведно и богове и хора

И ти, незнаен иноземец,
ако, от пътя си изгубен
попаднеш в тоя дом на мъртви,
ще екне твоят вик: "Къде съм!"
сред каменните саркофази

И в теб ще се промъкне шепот
ще ти напяват ветровете:
...В земята на Хали Карнас...

А след това ще се покаеш.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!