Писмо до всички

Маргарита Петрова

Публикувана на сайта 24.02.2006, 16:01

Писмо до всички

Здравейте, хора! Пиша Ви чрез рими.
Надявам се стихът ми да Ви бъде гост.
За дребни теми няма да говорим.
Душата има нужда от един анонс!
Да си припомним пътя на „Титаник”!
И корабът, и многоликият живот
Отиват на опасно, дълго плаване
За Вяра, за Надежда и Любов...
Понякога си мисля, че сме в трюма –
До пещите, с лопати и сърце,
Почернено от овъглена пошлост,
От страх движението да не спре!
Каютите над нас с разкош са пълни.
Салоните – с изкуствени лица.
Очите им са материци тъмни.
Съдбите им – отблясък на звезда,
Пияни от пари, шампанско, страсти,
Те предизвикват Бог и Посейдон.
А в трета класа време и пространство
От койките остъргват пот и сол.
Вмирисана на риба е мечтата
За хляб по непознати брегове.
Висок е мостикът на капитана,
А в ниското крадците са добре...
Но съвестта не може да се скрие
Като кесия, като накит скъп.
Подвластна на жестоките стихии,
Тя има морз за добродетел – път,
По който навигаторите знаят
Да водят с честни думи и дела.
На дъното е суетата – айсберг!
Фатален сблъсък! Смъртната черта!

- I I -

От тук започва страшната Голгота!
Спасението има множество ръце!
Радист набира SOS без ропот.
Нощта е хладна. Бездната зове.
Надеждата в изстреляна ракета
Проблясва като празничен салют.
Угасват слабите, но вяра свети
В упорството на влюбените тук.
А лодките ще поберат малцина...
Цената на Живота е в това –
Да осъзнаем колко е значимо
Да оцелее по – добрата ни страна.
Разпадът на една дребнава личност
Сред хаоса и гневното море,
Не е белязана с двубой епичен.
Себичен крясък, плясък и тире...
Между забравата и други хора,
Избутали пред себе си дълга!
Невинен детски сън им е опора.
Те в ада на котелното горят!
Вълните хвърлят пояси огромни.
Веслата са вдовишки вретена.
Потъващият кораб като корен
Повлича храбреците вдън земя!
„Титаник” титанично си отива –
Загадка, сейф сред морските недра.
Най – ценното от него е мотива.
Избрал живот на крачка от смъртта!
Когато го споделяме, аз вярвам
В прераждането на една мечта,
В приятелство до саможертвен феникс,
В пречистващата сила на духа!
Изливам го пред вас като стомана
И стих се ражда. Истина струи.
И ненапразно трябва да си спомним
Пътуването през обречените дни.
Сега, без много сложни съпоставки,
Сме пак матроси. Волнодумен е светът.
Титаните се раждат само в схватка
С двигателите на Живота и Смъртта.

Чест

Как боли нероденото слово!
Като бременност тежка кърви.
Но поетите имат готовност
Да умират за всеки нов стих.

През очите на светли идеи
Те измерват света с висота,
Достижима с великия гений
На добрата човешка душа.

От пречистена мисъл се раждат
Най – достойни, безсмъртни дела.
Няма чест, по – голяма от тая –
Да строим сградата на духа!

Лабиринт

Приковах следите си – стъпка след стъпка
По дългия коридор...
Доживях старите плъхове да пресрещам
С някакъв топъл жаргон.
И главата си да привеждам
Пред вятъра сляп,
Сякаш той ми отрежда
Последния си комат.
Търся нещо толкова важно,
Че даже не мисля как
Трябва да се върна обратно
Към човешкия занаят.
Да бъда горда и свежа,
С думи като откос!
Там всеки въпрос изглежда,
Че има отговор прост.
А аз съм дошла на земята –
В дома на една къртица.
Тя пази в мрак сред палата си....
Нокти....за крилата на птици!

Огледалото и художникът

Художнико! Лебеди диви отвлякоха
От палитрата бяла окраска.
Дъждът поразми синята.
Зелената – тревите издраскаха.
Червената се стопи със залеза.
А жълтата – слънцето пръсна.
Къртици заровиха черната,
Преди нощта да протегне пръсти.

Додето почистиш слепената четка,
Платното избрано преди да опънеш,
Стативът отключи своята клетка
И твоята сянка доволно погълна.
Сега ти остана едно огледало!
Да застанеш разгърден пред него
И да вземеш боите, запазени в тялото,
За палитра на нова Вселена!

Живот

Живот... в атмосфера
На стрес и афери,
Почти анонимен в големия град.
Душата с вик мрачен
Се мъчи да впрегне
Бита като бик в световния бяг.
Корида на дребно
Се вихри безмерно –
Тук трепят комари, там тръшкат мухи.
Пред райските двери
Мъже богоравни
Подкупват ключаря на земните дни.
Дрънчи инфантилно
Кратуната празна,
Но лаврите лъвското злато крепи.
Скрива палитрата,
Броди брадясало
Изкуство с класически прави черти.
Трънлив и опасен
Библейският път е...
А Вярата, разпната кръстом, тежи.
Животът е кратък
И дяволски сгафен –
Царува парата, законът мълчи.
Беднякът крои
На идеята гащи,
А тя ги събува под път и над път.
Нахална и млада,
Продажна и страшна,
Но вече за сметка на бледата плът!

Ежедневие

Между двете пейки всеки ден минавам.
Сутрин – устремена, вечер – с кротък ход.
Неуморно нищят бабичките нрави
И продават семки. Дребни теми врат.

Печива и чушки. Спречкване наужким.
Плетка за двамина. Негасена жар.
С цветни тебешири делникът намира
Точните шевици. Не бродира сам.

Ластични усмивки лелките извиват.
Гърлен глас пришпорва късното такси.
Кофи смет и сметки – трудно поправими,
Се разнасят бързо. Детски глъч ехти.

Аз съм бегла нотка в стихващия тропот.
С бирено коремче времето расте.
Между двете пейки, ниско и притворно,
С кучешко ръмжене ще осъмне ден.

Лудо препускане

Конче мое, тясна е конюшнята
За душата ти ранима!
в инвалидната количка спуснати,
Шпорите без ропот гният.

Мъката просъсква. Хапеш ти юзда
И зовеш у мен жокея.
Трудно ще обяздя болката сама.
Пот вали. Сълзи се смеят.

Има шанс за шампионите, нали?
От тревата до небето
Лудото препускане в кръвта ни ври.
Вретени първичен трепет.

Ние сме посоките на времето.
Горе и напред  - до края!
Старт е всяка линия в сърцето ни.
Дух ми дай – да се изправя!

Съдържание

Човече, защо съдържимото в тебе
Е станало куха костилка – без сорт?
Съдържатели много! Стафиди подбиха
Цената на свежия плод.

Сушенето стана едва ли не мода
И в Мини - , и в Макси – размер,
Без тези, които съвсем безпардонно
Ошушкаха сметки и врат зачервен.

Проблем ограничен? Въпрос на растежа?
Не, брат! Съдържимото прави Света.
Я, дай на костилката пръст и стремежи,
А после ще спорим чия е властта!

Болка

Сърбат ме ръцете за бой и за ласка.
А вместо това кръстословици драскам.
Болят ме очите от гняв и обида,
Но с билкови „лапи” налагам Темида.
И после се чудя, че тя ослепяла
От много превръзки. Достойната дама!
Сега по проекта – плета си въжето,
А в някаква секта прохожда детето.
Как само се моля на Господа Бога:
- дано да провисна с главата надолу –
обесил страха си, отвързал езика
и  волната мисъл, която ме вика!

Молитва на цветята

Отче наш!
Ти, който знаеш притчата за Кокичето
И прощаваш гнева на Лютичето!
Ти разбираш мъката Теменужена,
Приемаш изповедта на Ружата,
Слагаш венец от тръни,
Виеш Бръшлянови стълби.
Молим те за проглеждане
С Игликовата надежда!
молим те за прохождане
С Глухарчето – бродниче
И за дълголетие с Еловите вейки!
Дай ни факела на Лалето,
На Зюмбюла – звънчето
И аромата на Роза
За сивата наша проза!
Скален Еделвайс е стремежа
На Вярата ни невежа.
Прости ни, че все още пушим
Лулите си, кротко сгушени
И не търсим Здравец за цяра
На многото люти рани.
Благослови ни с Босилек!
напомняй ни с Незабравка,
Че трудът е божия сила –
Вложена у човек и мравка!

По пътя

По баира поскърцва двуколката...
Теглят я старите спомени
С очи – приковани в отвъдното,
Копита – до болка изронени.
Странно пее под спиците камъкът.
Пясъкът в ритлите мърка.
А до мене – забравен на капрата,
Под мустак камшикът похърква.
Аз отдавна пътувам през себе си...
Непокорна е пустата грива
От разрошени склонове. Пени се
Водопадът на буйните ниви.
Пътечката като пепелянка –
Ту се скрие, ту се покаже.
Май ще трябва и пеш да походя,
С пот и кръв тази пръст да накажа.
Та когато без воля поседна
Под някоя дива лозница,
Да си зобна слънчева сила,
Да си гребна и шепа водица.
Нищо, че нямам голяма талига –
Да я пълня с имане по пътя!
Една здрава десница ми стига
И на спомена – повода пъстър.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение