Моменти... на смелост

Александра Бенер

Публикувана на сайта 24.02.2006, 13:01

***

В Очите Ти не виждам
танцуващи Слънца.
Не се Спасявай!

***

В Изгрева на Пролет,
С вибриращо тяло да Те събудя,
Да Те изнасиля с Любов.
Аз няма да Дойда.

***

В косите ми замразени Лъчи.
Удари в корема.
Луната целува Друга.

***

Дъждовна дъга.
Желание Теб да докосна.
Дистанция.
Слънце.
Мечта на една жена,
а Друга се целува лудо влюбена.

***

С протегнати нагоре ръце
събирам слънчеви лъчи,
ръце – клони,
без дърво,
с пръсти – бездомен вятър.
Бялото ми женско тяло-
прегърнато –
от Лятна Трева.

***

Светлината на вечерта
гори
и вали камбанен звън.
Вътре в мен.
О,сърце!От мечта в мечта-
Не потъвай!

***

Водни лъчи в моите очи.
Безстрастно време.
Аз!
В Забравени Чувства –Сама?

***

Унасям се в желания.
Шепотна.
Дишам въздух –
С Цвят на Страх.

***

Затворена в мрежа
от чувства,
аз душата Ти чувам.
Рисувам Те.
В Сърцето ми червена
буря Няма!

***

Днес звездите в мен са болни.
Не ме прегръщай.
Прегърни ме!

***

Затворена в мрежа от
чувства,
Аз душата Ти чувам.
Рисувам Те.

В Сърцето ми
Червена Буря Нямя.

***

Днес звездите в мен са болни.
Не ме прегръщай.

Прегърни ме!
Сутрин.
Без нощ.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

ludi1974 [ потребител ] 

от дата :  21.11.2006, 21:23

Трогнах се от прочетеното и ми стана някак си гадно, като че ли е истина, че една любов, която е изживяна с много сила и енергия няма шанс за ново начало.Утеха къде се търси и намира???