уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Есенно време

Нина Найденова

Публикувана на сайта 08.05.2006, 09:06

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Завинаги

Без теб в живота аз нищо не бях,
без теб не се смеех, не дишах, не пях,

в съня си те виждах все млад и добър,
следите ти търсих навсейде света,

без теб заникъде блуждаех и крачех,
хиляди пътища преминах и плачех,

но завинаги срещнах те в свойта душа,
в сърцето си носеше ти любовта.

Вчера търсих те без цел, без идея,
днес съм щастлива, днес аз се смея,

завинаги обичам те, това го разбери,
никога не ще забравя твоите очи.

Знай, че никой не може като теб,
така силно да плени самотното сърце,

да му дава такава утеха и любов,
да му шепне с нежност своя зов.

Ще те пазя завинаги в свойта душа,
ти наистина ми показа що е любовта!

07.07.2005

Аз пак ще обичам

Погледни нагоре към една самотна звезда,
към небето, стаяващо чувства велики,
знай, че там се намира мойта душа,
че там са нашите няколко мига.

Заслушай се в плисъка на морските вълни,
и спомни си за щастието, изпитал с мен,
как двама вървяхме през светли гори,
в онзи прекрасен есенен ден.

Повярвай, че ще има и друга любов,
която да отвърне на моето сърце,
с един по-истински и хубав зов,
че пак ще прегръщам и целувам след теб.

Погледни натам, където слънцето залязва,
изписано е със сияещи лъчи,
последната усмивка с трепет изпращам,
аз пак ще обичам, повярвай ми ти!

07.10.2005

Без теб

Без теб някак студена е нощта,
без теб мрачен, вместо слънчев е денят.

Какво да направя, за да те върна,
че всички мечти в реалност ти превърна,

показа ми какво значи да обичаш
и от истинска любов да не се отричаш,

без теб самота има в мен,
гори ли любовта, гори всеки изминал ден.

Без теб в мен прониква тъга,
ще те помня, както помня любовта!

20.08.2003

Есенна приказка

Вървя и по пътя
падат листа.
Затварям очи и
виждам света.
Сред всичките онези
хора навред,
сърцето ми копнее
да види само теб.
Вървя и по пътя
падат листа.
Подритвам ги леко,
как стана така?
Истина ли бе
мойта свята любов,
или просто измислица,
с измислен зов?
Колко желания
изпълни ми ти,
колко ли песни,
ти посвети ;
как на китара
свиреше там,
колко думи се чуха,
по света голям ;
как галеше с пръсти,
ти моите коси,
как с обич целуваше
моите устни ;
колко хубаво беше
времето с теб,
и сега да те зърне,
иска моето сърце ;
колко мили думи,
чух от твоите уста
каква хубава магия
беше любовта...
Но силно аз
теб нараних,
не си го простих
и не се примирих.
Много сълзи имаше
по моето лице,
силно наранено беше
моето сърце.
Сега те търся,
аз съм осъзнала
мойта тежка и
голяма грешка.
Вървя и по пътя
падат листа.
А ти къде си, мили,
къде е любовта?
Как да те върна
при себе си пак,
как да живее
душата ми в мрак?
От пролетта те търся,
а есен е вече,
листата от зелени,
станаха оранжеви...

18.03.2005

Помниш ли ... ?

Здравей, мили, как си?
Помниш ли ме ти кажи?

Помниш ли как бяхме заедно
и в най-трудни за нас мигове?
Помниш ли как слънцето радостно,
пишеше за нас стихове?

Помниш ли цветята ухаещи,
как показваха ни любовта
и как звездите омайващи,
грееха в мойта душа?

Помниш ли детските очички,
колко засмяни изглеждаха
и как с протегнати ръчички,
децата към нас поглеждаха?

Помниш ли кажи небето,
с всичките си облачета бели,
как лудееше в сърцето
с мечтите ни наивно смели?

Помниш ли как с тебе искахме,
първи да бъдем във всичко?
Как нежно се притискахме,
да бъдем всичко или нищо?

Помниш ли кажи Луната,
как пътя ни огряваше?
Помниш ли кажи зората
как прелестно изгряваше?

Помни ли кажи морето,
с тъмносните вълни?
Стояхме на брега, където
срещнаха се нашите очи.

Помниш ли с протегната ръка,
как дойде до мен и каза
най-хубавото име на света,
как любовта ми ти показа,

как нежни бяха твоите целувки,
сладки като твоите очи,
красиви бяха моите милувки,
как всичко от любов мълчи?

Аз бях жената в твоите ръце,
помниш ли кажи това,
как лудо биеше моето сърце,
при всеки звук на твоте слова?

И помниш ли как ме обичаше,
все тъй силна, красива и добра?
И как от себе си не се отричахме,
пазехме в душите любовта?

Това е, мили, помни ме!
Липсваш ми, завинаги - обичам те!

23.06.2005

Най-прекрасните мечти

Да тичаме по зелените поляни
със сърца, туптящи от любов,
и от залеза с лъчи огряни
да шепнем с обич своя зов,

в небесата да летим с вятъра,
звездите да докоснем с длани,
да се слеят в едно телата ни
с души от радостта обляни,

над морските вълни да пеем,
с най-прекрасните мечти,
с любовта да оцелеем,
в света, изпълнен с лъжи,

всеки в щастието да вярва,
с песен да се носим в обичта,
да се усмихнеш пак да те накарам
като нежно те докосвам с ръка,

да се целунем с блясък и мечти,
да почувствам твойта сладост свята,
и пак във любовта да се спасим
с души от топлината сгряти.

И ето вечерта привършва,
сякаш идва края на света,
а целувките дали ще свършат
за мен са пазени сега.

Тръгваш ли вече - недей!
Още малко прегръдки ми дай.
Отново за мене ти се засмей,
за моята обич до край ти узнай.

Тогава сбогом, мили, и помни
не ще забравя твоя лик,
сърцето ми над теб ще бди,
ще запомни този миг!

06.01.2006

Неувехнали спомени

Във вазата имаше едни цветя,
те бяха последният ми спомен от теб.
Не успяха да увехнат в любовта,
не ще успеят и във времето напред.

Дали там не беше оставил,
последният слънчев лъч за нас?
Как с лекота успя да направиш,
от мен жена, обичаща те час по час?

Нищичко не се е променило,
само дето няма щастие за мен.
Нищо, освен твоята любима,
която вехне ден след ден.

Моето сърце ще те запази,
също както твоите цветя,
и никога не ще с омраза,
любимата ти да запомни любовта!

21.06.2005

Загубих те

С теб загубих слънцето,
изчезнало зад планините.
Загубих небето,
скрило се зад гърба ми.
Загубих щастието,
отишло си без причина.
Загубих обичта ти,
проклинаща ме до смъртта.
Загубих живота си,
толкоз празен без теб.
Загубих смеха си,
неотронен, мълчалив.
Загубих всичко,
душата ми се срина.
Зная само онази
така позната истина:
Загубих те!

06.08.2005

В едно есенно време

Исках някой да дойде,
в този есенен ден,
да ме потърси с усмивка,
да попита за мен.

Исках някой да дойде,
със сияещи очи,
да изпълни с обич
мойте святи мечти,

да поднесе хризантеми,
с треперещи ръце,
любовта да приеме,
с разтуптяно сърце,

да погледне небето,
напред да върви,
да зарадва сърцето
с тихи молби.

Исках някой да дойде
и това да си ти,
да гледаш с обич,
две влюбени очи,

да поднесеш хризантеми,
с трепереща ръка,
и мен да приемеш,
и с мен - любовта!

29.10.2005

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!