уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Звездни разпятия

Кремена Цанева

Публикувана на сайта 08.05.2006, 09:03

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Аз

По утрото чертая
и по снежната икона,
очите и големи
как не зная
посипаха полето.
Всяко кътче
там някъде в сърцето
в бяло засия.
Дали начисто
започваме
след всяка изваляла
се молитва
или по-напористо
тъпчем кално
защото знаем
че макар и закъсняла
прошката ще ни познае?
А дали
дали сме достатъчно?
Та да разплачем
с такива крехко бели
мечти небесното лице
та чак да завали...
Вали.
Валят прошки и мечти,
и все с нови имена,
а очите и са същите!
Нямо големи
и толкова изричащи
и така убийствено бяло
прострели ръце
към душите ни сричащи...
Нека повали...
Сезон е на молитви
и на изгреви
родени в тишината.
Търсим.
Намираме вината
извираме в снега
до следващия миг
до самотата
до безмълвието
на бялото начало.

Трохи

Няколко трохи на тротоара
внезапно вятърът подгони
в мислите ми подреден тогава
дъждът разпъпи в пролет.
И врабчетата в просяшките си пози
отлетяха с полъха от юг,
спомените стоплени от прози
занемяха в слънчевия скут.
Закрачих след трохите
пролетно венчана със мечти
какво от туй че измамени очите
поглъщаха тежките сълзи.

На децата ми

Отново...
Отново събирам реките
в душата си страстна и синя
и някак празнуват очите -
молитвени в небесна стихия.
Отново събирам дъх от тревите,
от непоникнали тихи надежди,
и слушам на сърцето следите
покорна съня си отвеждам.
Отново тичат към мене звездите
през мрака - свенлив и кокетен,
какво че крещят ми луните
за изгрева бряг съм изречен.
Отново песента ми птиците гали,
и старият път ме посреща различен,
кое ли безспира ми пали...
Вероятно, денят ми лиричен,
сълзите есента осъзнали,
ръчичките малки в моята длан,
ветровете любовта си признали
и...това че мога още много да дам.

Спомени

В звездни разпятия
се лутат лицата им-
и търсят ме.
А моите обятия
празни сънуват
завръщането им.
После вадя албума
и тихичко плача,
звезда след звезда...
Като черната чума
се моля за още,
като луната във здрача
светлината изпивам.
А те се усмихват -
далечни и силни.
Спомен изливам
и сенки по клони
в гнездата притихват.
Къде ли сте точно сега -
гласовете ви чувам,
и търся напразно.
Чезне нощта
а дъждът разговаря
с мойта душа.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!