уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Есен

Кремена Цанева

Публикувана на сайта 08.05.2006, 09:02

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Няколко листа на тротоара
Повлачиха хоро към небесата...

Слънцето започна да не топли. Дъждът се превърна от полъх в ледени тръпки. Птичите крила махат щастливо, но за сбогом. Гребените на вълните сред тревите са вече с уморена, пожълтяла окраска. Клоните са все така в гордите си пози, но очите им са натежали и отронват въздишка след въздишка.
Душата ми ухае щедро. Дълго чаках те, дълго мечтах те, дълго бях търпелива, дълго не плаках по теб, дълго...твърде дълго останах себе си сред гората и те дочаках.
Усмихнах се на зимата в бяло, родих те в образ през пролетта, щастливо поднесох ти лятото и осъзнах есента. После отново, от самото начало с бяла усмивка венчах се за теб, но вече с мисъл за есен.
Упоритите птичи криле ме зовяха, в топлина от лъчи се топеше всяка случайна обида, всяко утро безразлично в сезона ни галеше като в пролет. Ако пък се случеше сърцето ми в ритъм от болка да бие, твоето повеждаше танц и превръщаше мъката в пламък, и пламъкът в молитви за още.
Щастлива бях и още по-щастлива беше есента, когато единствена и се усмихвах със душа. Когато не обвинявах вятъра, когато не плачех със листата, а ги постилах в път към светлината. Когато дарявах всяка отлитаща птица с по една мечта и знаех че е достатъчо за да се завърне. Когато по изтрпъналата в очакване земя вграждах надеждите в едно със есента. И знаех...знаех че е есен, но някак не у мен.
Сега какво?
Есен е. И в гората, и по стъпките в небето, и във въздишките на вятъра...есен е...
В очите ти защо вали?
Премрежени и моите са. Болка е. Сърцето ми римува зимата. Последен танц?
Покани ме!
Есен е. А аз изгарям от мечти.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!