уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Височина на движението

Александра Бенер

Публикувана на сайта 08.05.2006, 08:58

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Меланхолични звуци излъчва радиото. Предизвикателство, за да не мога да се предпазя от споменът. Шумно въздишам, казвам на дъщеря ми, че е много красива, която се сбогува мимоходом с “чао мама”.Преднамерено бързане на младостта, която бяга винаги от тъпите класически наставления на родител.
Оставам с мисли за моят спомен. Сама.
Поглеждам часовникът. Години изминаха, когато в ранни вечери копнеехме един за друг.
От края до началото без думи.
В червено - оранжево слънцето потъва в дълбокото синьо.
“У дома съм”- и телефонният разговор приключваше. И глас, който като дъжд падаше върху гърбът ми. Всичко се завърташе около предстоящата среща. Щастие ,в което бяхме само ние двамата.
Не знаех, че любовта е кръг и не осъзнавах, че от този кръг няма излизане. Знаех, че гласът му като огромна морска вълна ме поглъщаше. До удавяне. Оставах в това състояние. С удоволствие. Желаех височината на вълнообразните движения на устните му да докосват тялото ми. Нетърпеливо чаках да чуя този.
Не си задавах въпросът как станах принцеса в неговият живот.
Посрещаше ме с усмивка на лицето, с леко притваряне на клепачите на очите си, което му придаваше тиха красота.
Влизах в стая с въздух на танцуваш цигарен дъх, с невинаги отворен прозорец.
Аз пушех. Той също.
И момент в който неопитно докосване ни овладяваше.
До удавяне.
Чувам шум от дистанционно отваряне на гаражна врата.
Дъщеря ми се прибира, като мимоходом й казвам “радвам се, че отново си у дома”.
Поглеждам часовникът.

Небето над мен е със звезди.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

Duncan_Idaho [ потребител ] 
от дата :  07.02.2007, 13:50
Da ti se sluchva po-chesto, Sasha:)
Прочетете условията
! Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 6!

ludi1974 [ потребител ] 
от дата :  31.10.2006, 09:25
Каквито и да са граматичните грешки есето на А.Бенер е със сърце и душа написано, спомен, който огрява не само нейната душа, а й моята. Важното е човек да е мотивиран при писането, и един български писател си го е казал много правилно " Пиша така, както умея".[5up][5up][5up][5up][5up][5up]

Tataf [ модератор ] 
от дата :  31.10.2006, 06:27
Влизам и аз в стая със задимен въздух, но не от цигари, а от изгорени граматични правила. Когато искаш да експериментираш с езика, не е зле да го правиш стилистично, а не граматично. Не можеш да извиниш само с талант, непознаването на граматиката особено, когато става дума за писане.

ludi1974 [ потребител ] 
от дата :  30.10.2006, 05:09
Влизам и аз в стая със задимен въздух от цигари, обстановка която Александра е описала толкова мило и нежно.Приютен и изпотен се чувствувам като чета височината на вълненията на авторката. Пък, дали пълният член е правилно употребен, това е работа на граматици и това ли е усетил при четенето Татаf, съмнявам за литературното му ниво на четене.[5up]

Tataf [ модератор ] 
от дата :  27.10.2006, 05:29
Пълният член преднамерено ли е използван толкова неправилно? Питам, защото ефектът, ако е търсен такъв, не е ясен.

tzwetana [ потребител ] 
от дата :  10.03.2006, 14:41
zdravei milla prochetenoto e mnogo dalboko i litschno radvam se tsche twoia potenzial se ovelitschawa s vseka nova tvorba.Derzai.S mnogo obisch i umilenie Tzwetana.!!!!!
Прочетете условията
! Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 6!