уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Душата на един извор

Маргарита Мусакова

Публикувана на сайта 08.05.2006, 08:55

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Когато я видях за първи път, ме плени непорочният й нежен вид и мрачното й тъжно излъчване. Дочула шума от стъпките ми, тя се обърна към мен и ме погледна, погледът й бе прозрачен сякаш гледаше през мен. Замисленото й лице издаваше може би спомени от миналото, които иска да забрави. Бях заинтригувана да разбера какво мъчи ранената й душа. Докато се приближавах до изворчето ме обземаше невероятно усещане, чувствах се като приказна героиня, която е част от красива картина. Не можех да сваля очи от нея – зареяла поглед в отражението си в бистрите води на реката, седнала на един студен камък, прегърнала босите си крачета, но тя сякаш не усещаше този студ, както и пронизващия вятър, който „прокарваше пръсти” в кестенявите й коси и разпиляваше къдриците й. Седнах до нея на камъка и погледнах влажните й тъжни очи, сини като ясно пролетно небе. Опитах да си представя как изглеждат тези очи, когато тя се смее и как играят весело, когато е щастлива, но не успях – навярно мъката й бе заличила живите искрици в тях. Смутена да не прекъсвам мислите й, тихо прошепнах името си, но отговор не получих. Почувствах се излишна и станах от камъка, за да поема пътя към дома, когато чух едно детско звънливо гласче. Толкова нежно и топло гласче, сякаш погали душата и сърцето ми – тя се казваше Маргарита. Да, „ценна като бисер” бе значението на името й, което бе в идеален унисон с ангелския й вид. Върнах се и седнах пак до нея, а тя потопи босите си крачета в извора и докато ги наблюдаваше, леко се усмихна. Очичките й заблещукаха като звездички и тя започна да рони думите си като бисери от изящно очертаните си устнички:
- Какво ли е да си река? Да нямаш грижи, а просто да си течеш така чиста и необезпокоявана от никого? – в този миг усмивката й застина и след секунди тя продължи – Реката си е река, не може да се обърне и да тече наопаки. Тя излъчва спокойствие, пречиства хората и ги облагородява. Носи добро и изисква добро. Но добрите хора могат да се обърнат и да станат зли, да станат подвластни на тъмни сили и затова реката е с кристално чиста и безкрайно добра душа, каквато човек няма.
Аз я слушах запленена от начина, по който се изразява. Може би е видяла и двете страни на хората – и добрата и лошата, а сега иска да съзерцава единствената страна на извора – добрата. Докато размишлявах над думите й, не съм усетила как е изчезнала. Извиках името й с надеждата, че е близо и ще се върне, но не стана така...
На сутринта се събудих с мисълта за ангела на извора и побързах да стигна до там. На брега имаше една възрастна жена, която се молеше. Тя ми съобщи жестоката новина, че вечерта едно момиче се е удавило в реката. Това беше тя – ангела на извора. За миг се натъжих. Искаше ми се да бъда вълшебница, да бъда фея, притежаваща магическа сила и да върна ангелчето на извора към живота. Две горещи сълзи се стекоха по бузите ми. Противоречиви мисли ме обзеха, започнах да гадая каква ли е била целта на Маргарита, каква е била мечтата на това красиво и невинно човешко създание. Неволно погледът ми се спря на едно листче в тревата пред мен. На него пишеше: „Сега ще се докосна до душата на извора и завинаги ще съхраня красотата и добротата на моята душа”.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!