уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Сезони

Борислава Мартинова

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

СЛЕД

Поглеждам вратата -
очаквам да влезеш,
усмихнат да кажеш
“Здравей!”,
а после - да хванеш ръцете.
Ти идваш –
страхът те сковава.
Моята болка ти пречи
да надникнеш открито в очите.
Искаш да тръгнеш, да бягаш,
наникъде, но много далече.
Няма я вече предишната радост,
смехът е изкуствен
и някак вдървен,
подаваш ми цвете –
то бързо увяхва –
умира до другия ден.
Нищо не искам,
нищо не търся –
ти даваш и без да те моля –
затова те обичам,
затова ще те пазя –
да бъдеш приятел,
да останеш до края!

ПРОШКА

Прости ми, майко мила,
пред теб, че съм толкова грешна
и радостта, че мене имаш
превърнах в мъка пареща и жежка.
Прости ми всичките отровни думи
и яростта на гневните обиди –
инерция на хиляди проблеми
и страхове в душата ми дълбоко скрити.
Прости, че погледът от теб отвърнах
и всичко свято стъпках в пепел,
че любовта ти без да искам аз излъгах
и те дарих със хладната далечност.
Но, майко мила моя,
аз съм никоя – сама без тебе,
ти си мойта вяра, моят пристан,
при който винаги ще идвам отдалече.
Гордостта пред тебе само ще прекланям,
сълзи на твойто рамо аз ще лея,
страхливо ще се сгушвам до гръдта ти,
защото аз чрез теб живея.
А ти си майка – ще прощаваш
и болките неистови ще носиш,
защото плът от тебе съм и тлея,
а ти си огън и ме водиш.
Аз зная, тежко е да бъдеш майка.
Прекланям се пред женската ти сила
и някой ден, когато аз ще бъда майка,
надявам се да се прелее в мен, защото ти си ме
родила!

ПРИЯТЕЛИ

Хей, море, потърси ме!
Мойте стъпки от пясъка скрий,
аз пак ще дойда, пак ще ме видиш,
но не през летния зной.
Ще те потърся през късната есен
и няма да бъдеш само –
ще се гоним, ще пеем,
ще се крием в мъглите,
ще се къпем в порой!
Грохотът страшен не ще ме уплаши.
Не ме стряскат големите, силни вълни –
всеки плаче, когато е тъжен,
но няма да бъдем поотделно сами.
Ще те стопля със моите длани,
ти ще галиш мойте нозе,
ще усетим думи, от друг неразбрани,
нали сме приятели верни, Море !

ЕДИН ЖИВОТ

Един живот е малко, за да те обичам.
Времето не стига, за да те прегръщам.
Алчната съдба ще ни разделя,
хубавите мигове във спомен ще превръща,
младостта ни някъде из времето ще литне,
животът ни ще прецъфти и ще угасне,
без дори да се наситя да те гледам,
без да те даря със всичкото си щастие.
Но някъде там - сред лабиринти безвремие,
между хълмове и звездни пътеки,
аз няма да спра да те търся,
вечно ще питам, ще викам :”Къде си?”
и пак ще се срещнем, ще бъдем двамата,
без пречки, без сенки, без време,
и макар отдавна спрели сърцата
душите ще бъдат едно – любов без предели.

СИЛНА

Дори когато всичко свърши
и сама останеш в този свят,
звездите помоли за сили,
те винаги над теб ще бдят.
Не позволявай на тъгата да те смачка,
когато болката е в теб,
разтвори душата болна пред небето,
усмихни се, продължи напред.
Живей със пулса на Земята,
през всичките броени земни дни
със вяра в бъдещото, силно Утре,
в следземните безкрайни бъднини.
Усмихвай се на всичко дребно,
на малките човешки суети,
защото хора сме и правим грешки,
а само силният умее да прости.
И радвай се на всеки стон и болка,
поглъщай жадно всеки миг,
за несъвършенството не съжалявай -
Вечността все пак ни предстои.

ВЪВ ТЕБ

Съзрях във теб последен пристан,
прастара и увяхнала мечта,
привързаност необяснима,
по толкова далеч от любовта.
Знам – ръцете ми премръзнали ще стоплиш,
ще излекуваш с нежност наранената душа,
сълзите с длани ще изтриеш,
и ще ме скриеш тихо до гръдта.
Чувствам – винаги ще ме желаеш,
за теб ще бъда само блян,
жената, за която ще мечтаеш
и заради която ще останеш сам.
Ще ти бъда благодарна за предаността ти,
за всеки миг, който ти ми посвети,
за любовта и вечерите тихи,
за силата и вярата, които ми дари.
Моля се да ми простиш за всичко.
За всичко, що си взех от теб,
за туй,че не можах да те обичам
и като приятел да ми махаш за привет.

СЕЗОНИ

Аз няма да ти подаря звезди –
вземи искрата от очите,
няма да те къпя във реки –
можеш ли да пиеш от сълзите?
За теб не ще бера цветя през пролетта –
букети много във живота си ще имаш,
на теб обричам младостта –
единствената само моя пролет.
Лятото за теб не ще е лято –
езичница ще бъда в любовта,
слънцето не ще мечтаеш
за теб, защото ще гори плътта.
Няма да си тръгна с есента –
за теб ще бъде всеки паднал лист,
но не по горските пътеки -
на календара всеки миг.
През зимата отново ще съм с теб–
сърцето ти да сгрявам с любовта си,
да утъпквам тесните пътеки,
където няма брод и слънцето не свети.
Ще съм единствения светъл лъч,
и твоята мечта, и твоя нежен пристан,
на странника, завърнал се от път
домът уютен и спокоен.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

borislava_martinova [ потребител ] 
от дата :  20.01.2008, 03:50
Здравейте Борислава!И аз се казвам Борислава Мартинова и харесвам поезията,дори съм написала 6 стихотворения.Вашите стихове много ми харесаха,има много чувства в тях,поне според мен.Други оценки не мога да давам,но ви желая много лични и професионални успехи [:)]

jesikris [ потребител ] 
от дата :  11.12.2006, 08:04
Здравей Борислава
Много ми хареса стихотворението ПРОШКА Всичко е описано толкова красиво и казва толкова истини Наистина когато станах майка започнах да разбирам думите и притесненията на майка си Жалко че не можах да се осъзная по-рано и да оценя моята майка Но сега вече е късно Тя почина без да успея да й благодаря Искам да те поздравя за чудесната поезия която пишеш