уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Отминали пътеки

Радина Гечева

Публикувана на сайта 08.05.2006, 08:50

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Красивите неща

Вгледай се в красивите неща
Разгадай целувката на любовта
Открехни вратата към деня и погледни слънцето
с очите на успяваща жена.
Красивите неща са толкова малко
Но така големи и тъй трудно достижими,
Ти поглеждаш пак към тайната земя
И откриваш ,
Че това е тя
Красотата на една мечта!

Родино моя

Родино моя, нежна и сурова
Живот си ти на чужди страхове
Родино моя с тебе се гордея,
Родино моя любов ни даваш ти ...

Но защо ли някой все ти казва,
Че си нещастна, че си слаба
Или нямаш добрина,
Нима глупците те забравиха,
Нима не помнят славните ти времена
И гордите войници, които са се борили,
За да са тук сега глупците наши
Глупците на деня ...

Но аз ги помня и в сърцето ми са те
за тях живея,
За теб се боря
В името на теб, Родино моя
спасена от тез славни родове

Сърцето на добряка

Каква красива пролетна премяна,
Каква прекрасна утринна зора,
И колко много топлина
Събрани само във една сълза

Сълзи се стичат по страните побелели
Сълзи изпълнени с копнежи оцелели
И стонове на мъки нечовешки
Излизат от гърдите на “човека”
И тъй  отиват нейде по
Отминала пътека ...

Любовни струни разкриват ни
в този час вълшебен
сърцето на “човека”,
показват ни мечти безчетни
изминали през века ....

Тъга и щастие в безмерни пъти
Се ширват по баирите
“Човешки”- и някак пак опираме до дрешки
до скъсаните стари дрешки
на добрините човешки!...

За отминалите дни

Приятелю мил и любим
Ти пак си до мен, тъй
Прекрасен,
Приятелю ти си за мен
Най скъпия дар на земята

И ако думите ми са ти мили
Спомни си за отминалите дни
И нека пак да сме щастливи,
Щастливи, но в сегашно
Време...

Приятелю мил и любим
За мен си ти незаменим
Обичам те най – много на света
И моля се за теб
За вечни времена...

Приятелю нежен,
Приятелю драг
Спомни си пак
За отминалите дни !...

В чест на тези които страдат, но оцеляват

И борихте се вие със стихии
С морета, океани от злини
И вечно искахте отново
И пак да покорите планини!

Мечтаехте да видите небето,
В целия му блясък и звезди,
Копнеехте, когато се роди детето
Звезди на пътя му да се
Посипят!

Живяхте тъй и борихте се в мрака
Надявахте се, плакахте дори,
Но уви , но уви
Пак страдание ... И БОЛИ!

Ах колко мъка има на земята
И колко неизказани слова,
Ах колко сълзи има в морето
И колко не изпълнени мечти...
Ах как БОЛИ!

И как мечтая да сме по – добри!

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!