Единствена

Елена Желева

Публикувана на сайта 08.05.2006, 16:47

Студ

Обичам ли те?
Всеки ден се питам
От както те видях.
И всеки път, при всяка нова среща
Се отричам от сърцето си
Защо ли знам че ще ме нараниш.
А как се мразя че в очите ми си
Само ти
И искам те
по-силно от преди
Да потъна в твоята прегръдка,
В твоите ръце,
Макар да знам че е за кратко
Ще бъдеш само ти

Не бе ти…

Не бе ти болка
Не бе тъга
Не беше радост и мечта
Не беше чудо - ти беше тишина
Така болеше когато ме погледнеше
А в очите ти нямаше обич
И толкова тъжно ми беше
Когато с другата в ума си беше
И така те мразех понякога
Така  исках да съм единствена
И ти носех радост и нежно сладострастие
Но всичко беше тишина
И думите който не каза
И чувствата който ми отне
И спомена разкъсващ сърцето
Но продължаваш да мълчиш
Мълчи и аз ще го направя
Очите ти не ще забравя

А бях

И как времето безутешно лети
И как минават сенки от спомени
В мойте очи
И лети и лети
Отброява часовника дните
Отброява безгрижни минути
И забравя бленувани мечтите
Зад старите спомени скрити
Жестоко е даже ужасно
Да видиш себе си някога млад
А сега безсилен, самотен
Да въздъхнеш…”А бях..”
И какво те очаква
Онзи стар изтърбушен диван
А какво си оставил
Ума си в дни разпилян
Губил си  и победител си бил
Щастлив и нещастен
Безкрайно влюбен, унил
Богат, а понякога беден
А сега зад какво си се скрил

Прозрачно

Безнадеждно студено е тук
И блудкава сиво
Безцветно и мрачно
Безплътно, прозрачно

Не. Не искам студена завивка
От изсъхнали черни цветя
И не искам груба целувка
От ничий устни сега

Аз не спя но очаквам
Да видя света
Аз не мразя но чувствам
Как замръзва леда

И за друго мечтая
За друг още стоя
Далече в земята
Далеч от света

2005 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!