уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Бягащи пламъци

Светла Николова

Публикувана на сайта 08.05.2006, 08:45

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

***

Била съм сън....
Но те докоснах.
Истински.
И тялото ти още тръпне.
От възторг.
Не ме търси.
Не съществувам никъде-
за теб създадох
най-вълшебната любов.

Сънувай ме,
на глътки, тихо,
откривай ме
във най-дълбокия си вик,
докосвай всяка моя мисъл
и не събуждай утрото,
красиво е...

А после...
разкъсай на парчета този миг.

И от парчетата вземи усмивка,
взриви покоя на света,
хвани разплакания дъх на времето-
то да избяга не успя,
забравило очите си по мене-
родената в небесната сълза.

... Не ме търси !
Не съществувам никъде -
освен в непозволените ти мисли...
Сънувай ме понякога -
копнежна и създадена
от първата въздишка на земята
по залеза
и тръпнещия вятър...

***

Превземане на сетивата
в очарованата тишина.
Аз и ти-
поглед, дихание,
лунен бяг
в омагьосаните ни тела.
Синя усмивка
изгрява в очите ти,
аз те докосвам
с късче възторг,
бягащо пламъче
целува извивките
на нашата
подивяла любов.

***

Знам, че съм луда и непоносима
и съвсем не в тон с мъжките ви желания-
непредсказуемо искрена, непокорно различна,
уж отзивчива, но трудно смилаема.

Смело пресичам пътеките ваши
без правила и упътващи знаци.
Бродя в душите ви и търся коя съм,
не предупреждавам и изконно ви плаша.

Навреме ли идвам? Какво е времето-
Вселената диша съкровени желания...
Навреме ли тръгвам? Защо е времето-
част от мен завинаги ще остане....

И ако някой ден все пак открия
един само, който без мен ще е сам,
ще зная, че всичката жива магия
съм носила в себе си този миг да създам.

***

Днес ще бъда отмъстителка -
безпощадно красива, неустоима!
Пих слънце в капките роса
и амазонски огън в очите ми има!

Днес ще бъда отмъстителка!
В косите си вплетох вихрени желания-
ще ви накажа с любов - измамно добра
и чувствено неразгадаема!

Като езерна магия ще ви прилаская,
синя нежност ще разплискам в нозете ви
и никой никога не ще узнае,
че в танца лудешки погребвам сърцето си...

***

Никой не си отива истински-
остават ръцете,
рисували нежност...
Остават очите -
магия и грях,
остават думите,
родили надежда
и устните -
с дива и пагубна страст.
Остават усмивките,
босите стъпки
в тревата, приела без свян
телата ни, търсещи своята същност,
смеха ни, в нощта разпилян....
И болка остава,
но тя е прозрение
с дъха на помитащ пожар.
И нека изгаря -
ранена, но жива
чрез болката пареща знам,
че никой истински не си отива,
защото остават във нас -
ръцете, рисували нежност,
очите - магия и грях
и вечната луда за надежда
за обич под звездния прах.....

Аз

По вените ми с тихи стъпки
пробягва злокобно съмнение
и капки ужас се стичат виновно -
всяка - едно малко безвремие.

Луди сенки надничат от ъглите
на изгореното ми до кръв съзнание,
в танц се сплитат на диво обричане
мисли - странници с обет за мълчание.

Бесове нестинарски в мене разпръскват
жаравата на самосъжалението
и с ехиден крясък в ада ме смъкват-
адът човешки на примирените.

Примирена, боса и зла,
аз пристъпвам в пепелта на познанието-
пепел от мисли, думи и смях,
със които въврях към теб - непознатия.

И...познах любовта- тя ухае в смеха.
Тя е сипещ се ябълков цвят във косите.
Тя запалва в кръвта милиони слънца
и вкусът й пречиства с безсмислието на мечтите.

Не познах мислите ти - горещи и страшни,
заключени в каменната гробница на твоя страх.
Израних дланите си да викам за отговор,
но страхлив и отчаян - ти не ме допусна до тях.

Само очите, стаени в плахо признание
ме заклинаха: недей повече чака -
разкъсай болката в думите - прилепи,
които ме хващат за гърлото в мрака....

Ти

Беше хубава нощ-
открадната и до дъно изпита.
Нощ, забравила за утре и днес,
в която никой за нищо не пита.

Ръцете сами се намират,
очите срещат очи и
хиляди скъпи причини
в разпилените ми коси.

Хубаво ми беше с тебе
и винаги ще бъде така
въпреки премълчаните истини
и ранената в мен тишина.

Дните без теб бясно препускат.
Спомени хрущят в колелата на времето.
Песъчинки съня ми изгризват-
аз се задъхвам от бездната в себе си.

Затова сънувам денем
синя ласка на звездно небе
и копринено нежно докосване
на две силни мъжки ръце....

Нощ

Нощ безумно пълнолунна !
Нощ - за любов...
Звезден прах целува чашите
с притаен благослов.

Нощ, задъхано красива.
Свещ - незапалена.
Бяла тъга изпраща в очите ми
горда луна, непогалена.

Нощ, молитвена чиста.
Косите ми - пламък и зов,
разпиляха дъха си по стъпките
на една неживяла любов...

Нощ, магията вземи си -
и свещта догоря...
Само луната в стаята влиза-
бледа спътница по съдба.

***

Ти замахна небрежно с ръка
и изтри светлината в очите ми
тръгвам боса и сляпа сега
и не търся, и нищо не искам

И не искам да паля свещи
нека тъмно е и непрогледно
нека всичко във мен замълчи
и пустинята нека е вечна.

Нека бъде, щом можеш - руши
няма звездна нощ,
пощадена от красиви и боси лъжи-
Не си първият, нито последен,
които търси пътеки, мечти
или стара забравена приказка
а пред нея изплашен мълчиш
и тих ужас в мен се разплисква.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!