Аз

Борислава Мартинова

ИСКАХ

Исках с рози да постеля леглото –
онова, на което щях да съм твоя,
горчиво вино в една чаша да влея,
че да бъде сладък живота,
да ти дам всичко, което си имам
и онова, което щях да добия,
само твоето име да врежа в сърцето
и моят живот да бъде за тебе магия.
Но ти не ме пожела такава, каквато съм,
друга от мене поиска да бъда,
любовта ми потъпка в краката си,
нежността ми с кал бе покрита.
За миг изгубих своята вяра,
защото надеждите отнесе ги вятъра.
За миг не знаех коя съм
нито дори каква трябва да бъда.
Но днес аз отново съм силна,
дори болката в мен да прозира
аз отново съм същата, защото
друга не мога и не искам да бъда.
Днес отново вярвам в себе си,
по-чиста дори от росата
нова любов очаквам да срещна
и да застана права дори срещу вятъра.

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Ще те посрещна пред родния дом
под топлата бащина стряха,
страннико свиден и мил,
света огромен пребродил
сродна душа не открил.

Ще набера букет от хиляди усмивки,
венец ще изплета от нежността,
с топлина гърдите ще закича,
ще те даря със светлина.

Добре дошъл пред скромната обител,
ще имаш грейнали очи,
които всичко знаят и не питат
на моята душа олтара отвори!

На Ст. Духленска

Днес е само твоят празник.
Този ден е само твой,
героиньо славна не от песен,
а от житейския двубой.
Ти подари ми свойта мъдрост,
за красивото отвори моите очи,
философски ме обърна към живота,
нов смисъл внесе в мойте дни.
Не с теб написах първата си буква,
не с теб изрекох първите слова,
но взора ми към светлото обърна
и преоткрих с теб света.
Учители и колкото да имам
за мен оставаш си една,
която още вярва в мен и ме обича,
държейки моята ръка.

ПОЕТ

Ти казваш ми, че си поет-
изтънчен, нежен и мечтател,
купища рози сипеш навред
и звездите една по една сваляш.
прошепваш, че само мене си чакал,
че за мене света се пребродил навред,
че верен ще бъдеш, ще бъдеш приятел,
ако пред Бога дам ти обет.
А очите ти празни ме гледат нахално,
цинично оглеждаш мойта снага,
към мен протягаш ръцете си кални,
поглед извърнал към нечия къса пола.
ти тъпчеш души, ранявайки хора,
отваряш вратата на свойто BMW,
готов си напред да се втурнеш, нагоре,
на някъде незнайно къде.
Върви си “поете”, вземи и цветята,
не бих се качила в твойта кола,
не искам звезди, на мен ми стига душата
и нечии ясни очи.

БАНАЛНОСТ

Денят е толкова обикновен-
болезнено копирал всички други,
че в нашия живот едва ли
за спомен ще остави своите деруги.
Вечерите са така еднакви –
пълни с носталгична тишина-
напук на съдбата –
без радост, дори без тъга.
Чувствата вече някак делнични-
този обичаш, другия-не-
в черно и бяло всичко обагрили,
бездушно вдигаме две рамене.
И няма в погледа скрити копнежи,
изстинаха раншните страсти,
човека обичан вместо с “мили”
посрещаш с бездушното “Здрасти!”

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ!

Ще те чакам –
не тук и сега,
не утре на някоя гара,
а когато се срине света,
когато няма край и начало.
Ще те чакам горе-
между Ада и Рая,
до някоя ярка звезда,
където времето отдавна е спряло.
Ще те посрещна –
В онова ново начало,
за теб пак ще разтворя душа,
с радостта си ще те погаля.
Ще те чакам във вечността!

НЕКА БЪДЕ БОРБА

Не искам живот като песен!
Нека бъде борба до припадък!
Нека зная, че мога, че дишам,
ще почивам, когато стигна до края.
Защото човекът се ражда в борбата
по- силен от всички проблеми,
защото мъката калява душата
и извайва своите тихи поети.
Хляба нека изкарвам с труда си,
за любовта нека с нокти да драпам,
със зъби да раздирам морала
и догмите стари в краката ми падат.
Намразих отдавна онези клишета
на малките, дребните хора,
които нравственост свята развяват
и крият зад нея своите гешефти.

ВСИЧКИ СМЕ ХОРА

Нека помним, че всички сме хора-
без класа, без цвят и без пол,
че всеки човек е създаден от Бога
и идва на този свят гол.
И няма кой знае с какво да си тръгне-
чифт обувки и черен костюм-
всичко друго остава отгоре-
без спомен дори за родния дом.
Затова нека съберем си усмивки
и помогнем на тези в беда,
за да няма тежки въздишки,
за да няма след нас пустота!

ПРИЯТЕЛКА

Вярвай в мен дори, когато съм в Ада.
Съмнявай се на Рая щом отворя вратите,
ръка подай ми, когато заплача,
дори и без думи ти утеши ме.
Превръщай скуката във празник,
всеки празник в дива фиеста,
но не карнавално-кичозна,
а тиха, в пламък на свещи.
Показвай ми светлите пътеки,
когато стана без вяра,
не се страхувай да ме свалиш от небето,
когато знаеш, че лошо ще падна.
И аз ще знам, че все още си ти,
приятелко мила,
без графа приход-разход в сърцето,
стойността на живото открила
и приятелството превърнала в кредо.
Дори тези думи да звучат прекалено интимно,
благодаря на съдбата, затова, че ни срещна,
че оставаш с мен заедно с празните чаши,
когато прагът потънал е в пепел.
Благодаря, че се сещаш за мен
и в своята мъка, и в своята радост,
че макар един ден далеч,
аз ще знам какво е да имаш
и да бъдеш приятел.

ИСТИНСКИ

Готов ли си за мене да се бориш,
на кладата за мене да гориш,
да вярваш без да се съмняваш,
трънливи пътища до края да делиш?
Ще ме сънуваш ли, когато съм далече,
ще ме мечтаеш ли през всеки иден ден,
ще ме гледаш ли в прегръдките ти да заспивам,
истински ще бъдеш ли със мен?
Ще ме догониш ли, когато се обърна,
ще ме държиш ли в слабост щом се отрека,
ще ме целуваш ли, когато те проклинам,
ще се прекланяш ли пред мен дете-жена?
Или ще ме оставиш да си тръгна,
ей тъй- без опит да прозреш,
че любовта назад не се обръща,
тъй както времето напред тече?
ще се оправдаеш ли със мойта воля-
така желая аз и по-добре-
без още миг да пожелаеш,
да бъдеш с мен до утрешния ден поне?

НАБЪРЗО

Тя беше бурна, беше бърза, изтерзана
нашата неистова любов -
дълго чакана, отдавна мечтана,
като последен, най-отчаян зов.
И всеки бързаше да вземе
онези мигове на топлина
така жадувани, така желани,
че как си тръгна никой не разбра.
Искрите парещи всеки си скъта,
по пръстите дълго лепна жарта,
в сърцата огънят издълба яма,
в която с глух крясък проплака тъга.
Ехото само остана да стене,
превърна се в спомен най-нежният миг,
белези ярки от сладките рани
на светите чувства построиха светлик.

НЯКОГА

Толкова трудно, толкова болно,
отдавна погребан рефрен,
възкръснали ноти душата разяждат,
някога-ти беше до мен.
Същите звуци танцуваха нежно,
думите бяха молитва и зов,
всяка следваща вечер блажено
раждаше още и още любов.
Добре дошла, моя сестрице,
блуднице вечна тъга,
в тази нощ непотребна
да те посрещна аз съм дошла.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!