Морска буря

Елена Желева

Изповед

Аз няма тъй спокойно да умра,
Аз цял живот ще те целувам,
Ще те сънувам!
Ти лъжа,
Видение без плът…
И случи се така да те обичам
В този свят абсурден…
И горя, и тъй ще изгоря оставена сама…

Смърт

Когато дойде време за последния ми дъх,
Когато аз изстина и премина там отвъд,
Тогава ще е много късно за нашата любов,
Тогава аз ще бъда тяло, а ти ще бъдеш гроб!

Сътворена

Родена съм от бурята в морето,
От пяната на морските вълни,
Косите ми са облаците на небето,
Очи те ми са твоите мечти, сърцето ми е пукналата пролет,
Душата ми е тайнствена за теб,
Тъй нежна съм като дете,
С усмивка лъч от светлина
И поглед нежно ослепен
Като на буря в летен ден

Страхът

Страхът-това познато чувство
Обсебващо по малко здравият ми разум
И безнадеждно ме поглъща в свойта
Черна сянка
Как тайно идва и още по-незнайно отминава
А как се гърчи тялото под неговия бич и изнемогва
На някой му харесва да прекършва клоните,
Да чупи  крехките души
И хората изтрити от света за винаги
Като палач да ги мори
И тъй прекрасния живот минава
Занемарен от чувства и лъжи
А смисълът далеч
Остава
Забравен в миналите дни.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!