Рицар

Мартин Търпев

Аз живея

С началото на всеки ден
ежедневието война започва с мен.
С началото на всеки ден
се чудя кой повече ще е ранен.
Утрото посреща ме с надежда
и тя със свежа сила ме зарежда.
Започвам аз борбата человешка
да бьда рицар – не мъничка пешка
Раздавам се за мойте цели,
раняват ме събития назрели,
но смисълът на всичко това
не е само променената сьдба.
Защото недостигната, но гонена мечта
калява будната душа,
която няма тихо да изтлее,
а с тряськ в паметта ще заживее!

Гръм в нощта

Мощен празник въздуха раздира
и веселба голяма щурите събира..
В луд ритъм бият нашите сърца
разклатени от чутовен гръм в нощта.

Младежът у всеки се събужда,
това е свещената човешка нужда,
да усещаш, че те има, че си жив
и че винаги ще си останеш див!

Разбивам аз сега оковите на ежедневието,
забравям летаргията - дойде спасението.
Нека запали се във мене старата искра,
нека слея се лудешки с този гръм в нощта!

Гласьт на природата

Когато е постигната целта,
когато победена е скръбта,
тогава сякаш слънце и луна
огряват в чест на твоята душа,
която падаше, но отново ставаше,
която от ударите страдаше,
но светлина навред раздаваше
и в буйна страст изгаряше.
А когато грьм удари
сякаш природните китари
поздравяват те за това,
че звездата ти и в пепелта горя.
Така цялата природа
гласно ти признава,
че вашата една порода
е родена, за да побеждава...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!