Тишината

Пролет Дечева

***

Тук гърми
и вече вали,
но как да се радвам на дъжда,
когато няма с кой да споделя?
Защо в живота има толкова много самота
и толкова тъга?
Защо се чувствам пак сама?
Нима нищо хубаво не ще се случи в този ден,
нима вече няма чудеса?!
...
Не ще се оставя на отчаянието да ме вземе!
Не ще се оставя по течението на реката, наречена живот!
Ще се боря!!!
Ако трябва и до последния си дъх!
До последната си капка кръв!!!

Бори се ти със мен!
Така ще бъдем двама.

Граници

Стиснати юмруци
в малка бяла стая,
глупавата възраст!
И глупавите граници!

Като лъв във клетка обикаляш!
И искаш силно да извикаш:
Глупавите граници!
Нима в живота има граници!!!

Граници са само твоите страхове
И твоите доброволни обещания!
За свободния ти дух не съществуват те,
освен ако сам не си ги ти поставиш.

Нима ще живееш цял живот във страх?!

Няма граници за любовта,
Единствена само е линията на смъртта.
Но дори и тя ще избледнее,
ако с изпепеляващ поглед я смрази страстта!

Един миг от вечността

Заслушай се във тишината...
Толкова е тихо, че чуваш как фасът
от изпушена цигара
докосва асфалтовите плочки…
Запитай се, какво ли иска да ти каже вятърът,
играещ си с косите ти?
Какво ли крещи сърцето ти,
а ти не го чуваш…
Какво ли нашепва цигарата,
догаряща в нощта?
...
Каква ли тайна крие старата къща,
нежно осветена от уличната лампа?
...
Някъде пеят щурци в тревата…
Весел смях и разговор нейде в далечината…
Бавно спира такси в тихата уличка,
Минават двама души, отиващи някъде…
Сърцето ти мълчи.
Толкова е тихо, че чуваш как фасът
от изпушената ти цигара докосва асфалтовите плочки…

2005 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!