На границата

Кирил Драганов

Изповед на един мъртвец

Мрак, тъмнина, сенки пълзят по стената пред мен. Усещам злото как полека надига глава. Шибани мисли! Изчезвайте от главата ми! Но как да се успокоя? Виждам хората как сами унищожават даденото им даром. Как унищожават една шибана планета, от която се хранят и взимат сили да живеят. Спрете се, бе хора! Вие няма да унищожите планетата, а само ще умрете. Разбирате ли, от вас ще остане само една материя, която дори най-печения химик няма да може да разгадае, и ще се носите по изсъхналата и напукана земя, унищожена от поредната световна война, от която навярно са останали само отвратителните хлебарки. Разбирате ли, че скоро слънцето ще залезе и то не защото идва нощ, а защото в мизерията, в която потъваме няма светлина. Погледнете нагоре и ще видите как бавно затъваме и на края ни остава едно малко прозорче, през което да виждаме светлина и да изпитваме носталгия по един живот, останал далеч в миналото. Това беше отдавна...
Сега е вече мрак, събудих се преди малко и изпитах носталгия. Носталгия ли? Каква шибана носталгия съм изпитал? По скоро гняв, че не можах да помогна и да вразумя полудялото човечество. Не, че не се опитах, но какво получих : прободна рана на точното място, двама приятели, които за последно ме изпратиха в дървен костюм и аз поех надолу към хладните прегръдки на земята и вечното спокойствие...
Но и тук не ме оставиха на мира. Човечеството, жадно за богатства, изкопа след години гроба ми и сега тленните ми останки лежат разхвърляни по повърхността на изстрадалата земя, а аз, през слепите очи на черепа си, гледам звездите. Да, аз все още ги виждам или поне това се е запечатало за последно в съзнанието ми. Гледам и се опитвам да заспя...
Но не мога! Мамка му! Не мога!

Тъмната и светлата страна

Седя сам в изоставена къща, на границата между двете области, а именно : светлината и мрака. Объркан съм! Нещо става с мен, а аз не мога да си го обясня. Все повече и повече се замислям за нещата, които стават около мен, за мислите на хората, с които общувам и за други такива работи, за които никога през жалкия си и кратък живот не съм се замислял. Все повече ме вълнува проблема за истинските мисли и цели на хората. И колкото повече се замислям, толкова повече попадам в дебрите на непознати страни на моя характер и все повече усещам как хората се отдалечават от мен. Наистина – спрях да премълчавам моите истински мисли и започнах да казвам всичко направо и ето какво започна да се случва...
Та седя сега аз в тази изоставена къща, плод на моето съзнание, и все повече разбирам, че аз нямам място в светлата страна. Аз съм роден, за да живея в мрак и най-добре се чувствам, когато всичко около мен е зловещо и тъмно. Просто не мога да приема, че всъщност имаш приятел/ка, към когото изпитваш съвсем искрени чувства и изведнъж разбираш, че всичко е една шибана илюзия. Просто всичко е било плод на твоята идиотска светла страна. И когато попаднеш в тъмната страна, ти изведнъж виждаш цялата истина, блеснала с ярка светлина пред теб : “Няма такова нещо мой човек, просто си поредната жертва. Sorry! Fuck you!”. И ти става наистина гадно, все повече се опитваш да излезеш от тази зловеща тъмна страна, но няма начин : следите от твоите стъпки са заличени и ти завинаги оставаш подвластен на тези сили, които обитават тези страшни и тъмни кътчета на нашето съзнание. Но ти ако се отчаеш и тръгнеш да бягаш слепешката ще стигнеш до една бездънна яма, в която ако паднеш, потъваш в дебрите на забравата. Ти ставаш никой! Поредната личност с особен блясък в очите, която всеки средностатистически човек отбягва и забравя, миг след като я е видял. Затова недей да се поддаваш на паниката, а вдигни глава и се опитай да привикнеш с тъмнината, да станете едно цяло и така отново ще излезеш на входа на светлата страна, но за това трябва воля, трябва да преживееш разочарованието си от хората, дори и тези, на които си държал и вече да не се поддаваш на илюзиите, които шибаната светла страна прави толкова красиви. Затова вдигни глава, човече, и се огледай...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!