Слънчев лъч

Жени Тачева

Самотни размисли

Когато ме боли от самота
и топлото във вените изстива
затворя ли очи пред мен гора
пътека черна - аз препускам диво,
Дърветата са моите страхове,
високи избуяли в самотата,
от влагата във моето сърце
от топлината, взели от ръката ми.
И как да превъзмогна този страх,
и мрака черен легнал във душата ми
И как да върна преждият си смях,
та да разбия ледните остатъци.
Къде си слънце, дай ми само лъч,
и ще обагря пак тревата.
Земята ще е пълна със разкош,
и пак ще се усмихвам на цветята.

Желание

Само мъничко дай ми от себе си!
Щрих от усмивката- да го сложа в крилете си,
дето днес са увиснали,
а мечтаят за полети,
над морето със белите гларуси.

Само мъничко дай ми от себе си!
Лъч от очите си – светли и ясни,
да го  дам на небето
и тъмните облаци,
да омекнат отново, чудати, прекрасни.

Само мъничко дай ми от себе си!
Топлината на тялото - парещо, жарко,
да покрия с копринен плащ земята ни,
и  да пръскам  разтапяща нежност.

Само мъничко дай ми от себе си…
Само мъничко- а това  колко е? …

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!