Буря

Александра Николова

Смисъл

Да се превърнеш в нещо непознато
Да се вкопчиш в нещо непонятно
Да погледнеш напред и да видиш
Че няма как от миналото да се скриеш.

Истината трябва да е желаната награда,
щастието – заслужена отплата
За това което си и винаги си бил
За това че правилния път си открил!

Защото днес трудно е да разпознаеш
Кое е зло и за кое си струва да живееш
Днес на никой не му пука
Дали на друг причинява мъка

Всички са сенки, с изпити от злоба лица
Харесва им да живеят така –
Да имат много пари,
Луксозен живот и скъпи коли.

През нито една глава
Не минава мисълта,
Че животът миг е кратък
и гасне лесно като пламък,

че след него нищо не остава
щом не мислил си тогава
защо те е имало
и какво от теб се е искало.

Няма да е лошо преди да си отидеш
Поне веднъж да се замислиш
На когото трябва една мила дума да кажеш
И да промениш каквото можеш.

Вечно

Черен облак се задава,
небето навъсено ехти.
Чува се в далечината
женски глас крещи
вижда ясно тъмнината силна
идваща и смъртно страшна.
Душно е, страшна буря ще да идва
ръце вплетени в молитва
очи отправени нагоре
чакащи опора
но срещащи чернилка
само болка
и горчилка...

Бурята пристига с бясна сила
зверски писъци раздират гробна тишина
силен тътен, умираща надежда
с пречупени и смачкани крила.
Такива сме и такива сме били
робството вековно
в душите е отровно
и там вирее още векове
до де народът самичък не умре…
Сянка е над нас надвиснала
един народ орисала
да търси все промяна
а нея да я няма.

Няма и надежда като че ли
погледите празни са, нали?
Всеки е отказал да се бори
и само своята изгода гони,
Това не е народ а стадо
родината от болка е раздрана
всеки гледа в нейното сърце
криейки своето лице
ножът остър да забие
и история си да затрие...
Това сме днес, но и преди такива бяхме
да се променим не щяхме
и ето раната дълбока вече е
щастливи няма как да сме.

Дали

Дали да си щастлив е толкоз трудно?
Нима не зависи единствено от теб?
Макар дните ти да преминават мудно
какви ще бъдат зависи единствено от теб.

Да се подлъжеш най е лесно
Да обвиняваш друг за грешките си свои
Помисли дали е честно
Те и животът са си само твои.

Защо не спреш и около себе си не се огледаш?
Защо препускаш към бъдеще неясно?
Защо до болка всяко чувство свеждаш?
Запратил радостта на друго място.

В крайна сметка да си щастлив от теб зависи
Да си усмихнат и да не се предаваш
Който бъдещето ти чертае – ти си
В плен на самота и болка да не се оставяш...

Стон

Студени думи пронизват с писък душата
Не мога да дишам
Да виждам
Да вярвам, че може в миг светът да се срине
И моята вяра така да загине
Не искам да чувам гласът сух
Говорът стърже по опнати нерви и едва доловим звук.

Той е до мен, но аз съм сама
Нещата които ми казва не мога да разбера
Не е вече любовта смисълът
Не съм вече аз тази която желае
Друга цел пожелал е
И дошъл е момента
Самичка да се оттегля.

Излизам навън, стъпките несигурни са
Нощта е красива, но едва
Усещам уханието й
А чувам само стенанието си.
Краят е тежък и някак непоносим
Да си призная е и едва доловим.
Зная, че надежда в мен ще гори
Него ще търся след години дори.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!