уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Кървави сълзи

Кирил Драганов

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Убийствен порив

Ужасна мисъл се върти в главата ми
Убийство на човек замислям аз
Ще умре човека ми любим
Ще мога да го имам в този час

Опитах всичко да ти дам
Но ти обля ме с празнота
Готов бях живота си да продам
На дявола космат на смешна цена

Ти отблъсна ме с омраза
Защото бях толкова различен
Възприе ме като подла зараза
Мислейки че не мога да обичам

Но скъпа аз не мога да разбера
Не мога да живея с мечти
Ще потърся помощ от смъртта
И ще бъдеш вечно моя ти!

Ден на дъжд и сълзи

Тъмни облаци над нас висят
Ти разбираш мойто намерение
Ярост и омраза дълбоко ме ядат
Ти заслужи моето презрение

Да, скъпа, на колене да падаш
Остават постъпките ти, за които чух
Ръка за прошка да целуваш
За твоите молби аз оставам глух

Ти може би търсиш
Сърдечност в мен
Но аз някога те обичах
Да, ще запомниш този ден

Изведнъж дъждът топъл заваля
Ти през сълзи ме погледна
В очите ми истината съзря
И това бе срещата ни последна

Надявам се , че ще намериш някой друг
Който като вярно куче след теб ще пълзи
На щастлива ще се правиш на мен напук
Но знай, аз сложих край в този ден на дъжд и сълзи

Нов човек

С очи премрежени от болка
От Ада излизам ходейки едва
Светът навън е като на филмова ролка
Към живота връщам се сега

Още помня страданията, които видях
Измъчен старец, останал без душа
Виждах го и нощите, когато не спях
А седях до прозореца, загледан в дъжда

Преди не можех да мечтая
Защото бях пленен от самота
Дори сега само миг щастие желая
Преди да поема към вечността

Скрит в градината на мрака
Оковах се сам в страдание
Но живота не можеше да чака
И преодолях това изпитание

Сега съм сам със свежи сили
Възвърнал чувството си за свобода
Омразата и злото са се стопили
И аз гледам към просторната небесна ширина

Върколак

Когато веднъж видях лика на луната
В мен събуди се жаждата за кръв
Звяра див обсеби ми душата
И успя да ме пребори пръв

В миг загубих човешката си същност
Превърнах се в гладен върколак
И когато видях сегашната си външност
Нададох ужасяващ вой от яд

Спуснах се да гоня окъснели хора
Които без страх бродеха в нощта
Убивах ги без със съвестта си да споря
Тя не разбира жаждата и глада

Така продължавам да живея
От хорското страдание и кръв
Вече стар съм, но ще успея
Да хвана жертвата и да убия пръв

Искам да се скрия

Ако някога аз спра да бягам
От проблемите и злобата
Аз сигурно ще изчакам
За да видя на злото смъртта

Искам да мога да се скрия аз
И да изчакам до сетния си час
Без да виждам злоба и омраза
Които са плъзнали като проказа

Цял живот аз просто бягах
Крих се от черната нощ
Сигурно аз просто чаках
Злото да ме убие с мощ

Искам да мога да се скрия аз
И да изчакам до сетния си час
Без да виждам злоба и омраза
Които са плъзнали като проказа

Напразна саможертва

когато просто искаш промяна
когато рискуваш всичко ценно
даваш живота си в замяна
без да осъзнаваш че е безцелно

когато стъпил с крак на перваза
чувстваш вятъра веейки косите ти
ти осъзнаваш, че си живял напразно
към всичко което е било в дните ти

болка, без нея не можем да живеем
винаги остава някой наранен
на омразата наша се греем
за да си го върнем някой ден

скачаш от перваза и политаш
следваш устрема си към асфалта
стигайки в тъмнина потъваш
докосвайки за миг финала

но край теб хората минават
не забелязват трупа ти студен
унесени в мислите си подминават
съжалявам, но светът така е устроен

Самотни хора

Някъде по света, живеят хора в самота
Те са там, съвсем сами, търсейки светлина
Оковани в скръб и болка, те почитат омразата
Със съвест приспана, те живеят в самота

Самотни хора бродят в нощта
Очи от мрака ги дебнат сега
Загубени души пристигат в Ада
Местата са заети за полета към Рая

С мисълта за убийство те живеят всеки ден
Дори в съня, през нощта, те планират всеки момент
Пъкленото си дело те ще изпълнят
И веднъж завинаги в мрака ще потънат

Самотни хора бродят в нощта
Очи от мрака ги дебнат сега
Загубени души пристигат в Ада
Местата са заети за полета към Рая

Кървави сълзи

Помня първата ни среща
Тя беше тъй невероятна
Срещнах приятел насреща
И една душа толкова приятна

Ние заживяхме заедно двама
И щастието ни бе верен приятел
Имах си красива млада дама
И благославях нашия създател

И сега си спомням тези мигове на радост
Когато държа твоето студено тяло
И се питам кой направи тази гадост?
Кой разруши нашето неделими цяло?

От мъка с кървави сълзи аз плача
От болка съм целия докрай сломен
Но знай аз винаги името ти ще тача
И красивото от теб ще съхраня в спомен

Ръцете ми са покрити с твойта кръв
И към убиеца изпитвам отвращение
Че твоят млад живот той погуби
Да, в този ден за теб аз искам отмъщение!

Използван

Кръвта в мен напира
Погледа ми е премрежен
Гнева от мене блика
С тебе няма да съм нежен

Ти изобщо нямаш чувства
Ти сърцето ми разби
И подложи на зверски блудства
Живота ми и мен дори

Ти използва мойта личност
За твои цели и мечти
Но не направи нищо свястно
Освен това, че ме боли

Знай, че аз ще ти го върна
С ножа остър в ръка
Живота ти ще преобърна
За покой на моята душа!

Необратимо превъплъщение

Подлъган от изкушения греховни
Аз зарових чувствата си в празнота
Потънах в престъпления мисловни
И лед сърцето ми бавно скова

Някога аз бях човек нормален
Умеещ да обича и да страда
Но дойде този момент фатален
Когато се появи една преграда

Преградата застана точно между нас
Завинаги разделяйки нашето щастие
Аз потъвах в свят на мрак без глас
И от злото получих своето причастие

Вече не съм същия човек нормален
Какъвто ти ме виждаш в съня си
Не съм принца – добър и идеален
Какъвто ти запазила си в спомена си

Днес аз съм просто една душа
Която броди без сърце по света
Но често посещавам те в студа
Когато ти потънала си в съня

В съня за нашето съжителство
Което беше наистина красиво
Аз почти повярвах в щастието
Но, уви, промених се в животно диво

В животно, което търси кръв
С това то обича да се препитава
А бях човека, който те обикна пръв
Но знай – спомена за теб остава!

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

Enigma [ потребител ] 
от дата :  11.12.2006, 08:01
Благодаря Ви за четивото!