Западен вятър

Кирил Драганов

Мой ангел (посветено на Таня)

Веднъж аз те срещнах
и по очите ти познах
че ме обичаш ти
това в тях аз видях

Мина време и ти ме обикна
аз дълго бях в самота
но се случи чудото прекрасно
аз излязох от мойта тъмнина

Сега аз съм отново жив
ти ми даде живот нов
готов съм за живота див
и проблемите ще посрещна готов

Аз със твойта обич се гордея
няма по-щастлив от мен
Как позволих да се поробя
на вечна самота в плен?

Мое ангелче красиво
пази любовта ни жива
отстрани омразата ревнива
и нека любовта ни бъде още по-красива!

Невидим враг

Самотен крача с бавни стъпки
Из така наречения свят
Край мен хвърчат огнени пръски
От някой злобен но невидим враг

Самота – неописуемо страдание
Продължавам търсенето на човека
Поставил ме сам на изпитание,
Изпитание на хиляда века

Неусетно започвам да разбирам
Защо е невидим моя враг
И истината започвам да отбирам
За човека, който търся в този свят

Човека, който постави ме на колене
И ме принуди да спра да мечтая,
Който не ми остави време за молене
И ме убиваше бавно без да зная

Този враг отхвърляше всеки интерес към мен
И ме остави самотен аз да крача
Прикова ме в мрежа от жестокост в плен
Не ми остави сили дори да плача

Всеки човек доближил се до мен
Попадаше в мрежата на този враг
И после бягаше далеч от моя плен
Не разбирайки ме и защо и как

Да, вече знам кой е тоз човек
Името му проблесна в този час
Този човек съсипа целия ми живот
Да, разбира се, това съм аз...

В търсене на светлина

Чрез очите си слепи търся светлина
Предаден от близки и съдба
Аз усилено търся моята щастлива звезда

Веднъж си спомням, някога отдавна
Аз живеех в замък от вълшебства
Но сега попаднах в зловещата реалност
Пълна с кръв, мизерия и убийства

Може би наистина съм сляп?
Защо не виждам красотата?
Аз също ям от земния хляб
И също страдам от нищетата

С треперещи ръце посягам към теб
Ангел мой, пазител на доброто
Не, не искам да умра от скръб
Окован от самота в леглото

Студените прегръдки на смъртта
Се протягат бавно и сигурно към мен
Колко още мога да съм на Земята?
Ще дочакам ли да видя и утрешния ден?

Чрез очите си слепи търся светлина
Предаден от близки и съдба
Аз усилено търся моята щастлива звезда

Кървави спомени

Тежки спомени, облети с кръв
от минали епохи се надигат
те са гладни и търсят стръв
да живеят вечно и убиват

връхлита ни злото като черна сянка
покрива слънчевите небеса
чакаме на смъртната стоянка
за превоз към вечните страдания

зли същества от мрака
вилнеят на нашата планета
и в ъгъла тъмен нещо ме чака
и хвърля чоп за мен с монета

нощните кошмари оживяват
и илюзията става пак реалност
хората отново полудяват
защото чувстват зловещата безкрайност

Отмъщение

Свеж труп се е проснал на тревата
Очите изцъклени гледат невиждащо
Кръвта от раните се лее по земята
Бавно, лепкаво, гнусно и безспиращо

Този човек е участвал в съпротива,
А някога бе живял живот, щастлив и спокоен
Живееше, работеше, обичаше своята любима
Но изведнъж омразата се превърна в поток пороен

Тази омраза взе връх над всички идеали
Единствено отмъщението бе му в главата
Когато видя близките си умряли
И видя жена си, кървяща на земята

Изведнъж в главата му се зароди идея
Убийците да възнагради с възмездие
Тогава започна неговата Одисея
Одисея, превърнала се във фикс-идея

През нощите той не можеше да спи
В мрака отмъщение кроеше и обмисляше
Омразата дълбока той не можа да приспи
И затова той бавно, но сигурно умираше

В някои от нощите със свещ в ръка
Той близките си ходеше да посети
И проклинаше своята нещастна съдба
И смъртта, която него не уважи

Където минеше кървави реки потичаха
Гордостта все повече и повече го обсебваше
Убийците пред него уплашено тичаха
А кръвта им омразата към тях укрепваше

Но тази негова гордост от извършените зверства
Лоша шега си изигра с него и съдбата му
Три куршума тялото му посрещна
А стрелеца остана скрит зад гърба му

С невярващи очи погледна свойте рани
После падна на хладната земя
Спомни си за близките от смъртта обрани
Усмихна се, въздъхна и умря

Спомен за приятел

Веднъж задуха западния вятър
И отнесох се в мислите си аз
Възвърнах спомените за един приятел
За него и за последния му час

Аз отдавна го бях забравил
След като скръбта леко преживях
Забравих всичко, което бе направил
За мен и как с него аз живях

Разбрах аз грешката си наскоро
Когато прочетох неговия некролог
В дълбока скръб изпаднах аз тогава
И спомних си, че той живя до своя епилог

Приятелят за мен бе всичко в този ад
В радост и мъка той даваше ми сила
И аз не го оставих в последния му час
И му шепнех, без да спирам да не умира

Сега стоя над твоя прашен гроб
Сълзи горещи роня аз безспир
На нашето приятелство верен роб
Приятелю мой, почивай в мир.

Двубой

Тръгват бавно облаци
Към щастието светло
Ще го скрият те в мъгли
И ще убият всичко цветно

Слушам сам вятъра
И неговата тъжна песен
Ще убия сам звяра
В двубой н твърде лесен

Черната тишина изригва
От вулкан сеещ зло и мрак
Гладен звяр се облизва
И дебне всеки негов враг

Двубой – неравен и мащабен
Вечното зло срещу нашето добро
Двубоя, ставайки досаден
Отива към края си в гробището тъмно

Ръка от мрака

Ръка от мрака черен се протяга
И хваща човека до мен
Хватката жестоко се затяга
И човека издъхва уморен

Тази ръка не е случайна
Тя е плод на нашите злини
Които през нощта омайна
Вършехме отчуждени и сами

Това е нашето наказание
Ръката се заражда от нашата злоба
Не, не чакайте признание
За злините по късна доба

Единственото признание
Което заслужаваме сега
Е в мрака изгнание
Докато разложи се плътта

Пипала от кошмарен сън

В свят, изпълнен с кошмари
През нощта пренасям се насън
Наситен с хора, живота си обругали
И сега са жалки и безчувствени като пън

Но този свят все повече ме привлича
И дърпа неистово към себе си
Злото като побесняло към мене тича
И в мрака го усещам върху себе си

Бавно мрака ме изцежда
Изпива живота от мойте вени
Злото вътре в мен довежда
Усещам пипалата лепкави до мен допрени...

Аз съм вече една бездомна сянка
Скитаща се, живееща ден за ден
Чакам да дойде и моят ред
Да стигне смъртта накрая и до мен

Експериментът

Аз съм жертва на експеримент
Нещастен опит на Създателя
Чакам всеки божи ден
Какво ще направи с мен изобретателя

Спомням си някога началото
Отвлечен бях от самотата
Когато самотен в бунгалото
С гняв проклинах аз съдбата

Създателя избави ме от самотата страшна
Но изпрати ме в свят, облян в кръв
Намерих книгата на злото прашна
И се превърнах в слуга на Сатаната пръв

Започнах първо с убийства
На деца новородени
С това помагах на злите сили
И ги виждах преродени

В един свят, изпълнен с кръв и наркотици
Аз попаднах, без да искам
Исках да избягам от него и от всички ертици
Като живота си продължих да стискам

Край мен умираха хора млади
И падаха в прах забравени
Но аз виждах само дяволи злоради
Дълги столетия спотайвани

Не знам до кога ще продължи експеримента
Аз вече виждам края си толкоз близо
Подушвам дъха на смъртта но и на нещо друго
И усещам – може би Спасител има нейде наблизо

Чуйте ме

Какво си мислите, че правите
Хора млади с живота си красив
Нима искате да удавите
Възхода си към прогрес щастлив

Знаете ли, че живота е вселена
Която не можем да обходим
Той е ценност в стена вградена
Към която не знаем да подходим

Да знам! Има много страдание
Но изхода не унищожение
Това е просто малко изпитание
Към прогрес и сътворение

Да! Удавете мъката си в сълзи
Плачете за изгубените близки
Но, знайте – злото към нас пълзи
И ще погуби абсолютно всички

Живота ни наказва с памет
Да помним всичките му зверства
Такъв е неговия темперамент
Нека не го оставим да мизерства

Съвземете се деца млади
Злото няма да ви пощади
Само ще ви пороби
И в река от сълзи ще ви потопи

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!