Стихове

Милена Давидова

Нощ и мрак- тъмнина и сенки

Тихо стенат черни гласове
Бавно спуска се мъгла навред
И душата страх сковава
А в нощта до теб стои човек
Нежно топлина разлива
И разтапя тоя лед
Що сърцето като клещи стяга
Движение в движение
Нежност, топлота-
Те осмислят твоя свят
И твоите желания,чувства
Красиво вплетени в едно тела
Като прекрасно цвете съвършено
Разцъфват дивно във нощта
Божествено и чувствено съединени
Водени от любовта.


Свещта гори а восъкът се стича

Напомня ми на теб, на теб
И фигурки гради и все прилича
И виждам аз все теб, все теб

Свещта гори, а восъкът все капе
И мислите ми все към теб, към теб
Сърцето ми изгаря а свещта пак плаче
И всичко туй за теб, за теб


Сълзи се стичат

За какво ли?
Те нищо не променят в таз тъма
Сълзи се леят
Но защо ли?
Нима тъй тъжно, пусто е сега?
Сълзите гаснат
По кого ли?
По някои принц, по сутрешна мъгла?
Сълзи изгарят ме
Защо не проговориш?
Безкрайна, тъмна самота


В далечна, приказна страна

Покрита с пясъци и дюни
Където нежна е нощта,
А денем слънцето прежуля.
В такава приказна страна
Излязла от мечтите
Живее принц на любовта,
Но също на сълзите.
Косите гали нежно той
Но казва: „Ти си моя!”
И води я в затвора свой,
Заключена без воля.
Във златна клетка да стои,
Обсипана с рубини
Да гледа ярките звезди
И небесата сини, как губят се далеч
Зад гъстите решетки.
А той пробожда с меч
Сърцето и тъй крехко.
Безкрайно нежна е нощта
А ветровете живи,
Нашепват приказка една
За принца на камила.
За чудно приказна жена,
Отдала се без вяра,
Готова да прекара тя,
Живота си в сарая.
Заключена за вечни дни,
Отдадена на него.
Сред пясъчните планини,
В затвора на харема.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!