Кръстопът

Мария Гюзелева

Отчуждение

Вече не чувстваме изгаряща тръпка,
нито от топлина ни боли.
Любовта ни е кръпка до кръпка,
изпочупихме толкоз игли...

Не усещаме нищо - и сякаш
се превръщаме в статуи сняг.
А е пролетен, пролетен здрача,
а се удря реката във мрак...

Вече не знаем защо се пресякоха
нашите пътища в кръстопът.
Уж е слънчево - над нас и навсякъде,
а топлината е толкова кът...

Не остана...

Да те обичам ли? Не мога!
Във мене не остана огън.
Във мен и пепел не остана,
дъждът я разпиля отрано.

Да те намразя ли? Не мога!
Във мене не остана злоба.
Във мен и усет не остана,
забравих го на твойто рамо...

Или...

Навярно точно ти прошепна
със вятъра, минаващ тук,
че нещо в мене ще потрепне,
дори и да не чуя звук,
а само погледа различен,
щом открия!

Или да не ми е името М а р и я!

Пейзаж

Пясък, залял и небето.
Изкорубени лодки.
Водорасли и миди,
заспали на кея.
Мечтата ми
пак е самотна.
Кой ли ще спре
до нея?

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!