уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Чувства, таящи се в едно сърце

Ивелина Вълчева

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Очакване

Вън вали като порой,
а ти отново не си мой.
Защо любими си тъй суров,
кажи ми?
Нима в живота ти няма място за любов?
Нима кръвта ти не кипи,
дори искрица не гори?
Огън в теб не пламти ли?
Обичаш ме, но не си признаваш,
защо ли!?
Нима искаш всеки да те моли?
Признай и разкрий чувствата
си ти веднъж и завинаги!
Ето ти малко от моята
смелост и търпение.
но макар, че ти ги давам,
аз не съм изпаднала в сломение.
Кажи, че ме обичаш...
Знам, че е вярно, нали!?
Признай, че след мене тичаш,
и че ревнуваш дори.
Па и да не е вярно туй,
Дори и да са ме излъгали,
Дори и на мен да се смеят
Всички мъгали, че повярвала
Съм аз, кажи го ти в тоз час.
Обичаш ли ме или не,
боли ли твоето сърце?
Страда ли твоята душа?
Изпитва ли тя болка и тъга?
Аз ще бъда все същата,
ще чакам тук сама
да признаеш ти Любовта!

Любов  и Омраза

Защо те обичам, аз не знам...
Защо те мразя, също не знам...
Но знам едно - тези чувства
са изпратени от Бог,
към един човек, тъй жесток.
Твоето сърце е от лед,
а моята обич към теб,
със всеки изминал ден,
става все по-голяма и по-голяма.
Но днес, точно днес тази
любов се разби, ти я смаза.
А някой парченцата събра
и я превърна в Омраза!
И Омразата победи!
И ще ти кажа само едно:
Прави каквото искаш ти. но един ден,
когато разбереш, че искаш да си с мен,
Аз вече не ще те чакам тук,
И тялом и духом ще принадлежа на друг!!!

Интернет самота

Студено е, но кой ще го признае...
Студено е във всички самотни сърца.
Студено е и в моето, защото теб те няма,
няма те, но аз продължавам да те търся
с ръце. Ръце студени, очи облени в сълзи,
Сърцето ми крещи ”Къде си ти?”.
Защо остави ме сама с тази интернет самота?
Знаеш ли колко силно ти ме нарани,
знаеш ли колко кървави сълзи
се стекоха от моите очи, когато каза
”Заминавам и не ще ме видиш вече. Сбогом!”
Дъжд пороен се стече по моето лице. Исках да те моля:
“Остани...”, но нещо ме спря, разбери!
Сгреших, сега разбирам, сгреших, когато казах: ”Край!”.
Знам, че разруших нашия интернет рай.
Но някаква сила вътре в мен
ме накара да променя всичко за ден.
Но какво направих аз?!?Мечтаех да съм с теб, от мига в
Който те видях. И когато тази мечта стана реалност - Край,
Всичко бе до тук. Но аз ли развалих всичко или ти?
Отговори ми, не мълчи! Писна ми само да мълчим!!!
Та Любовта не е само чат... Омръзнаха ми тези студени
усмивки, аз не мога да живея само с тях. На мен ми трябват
мили думи и обич помежду ни.
Отправяме си погледи красиви, намигвания закачливи.
Но това не стига, аз не съм компютърна игра,
а съм истинска!
Пишеше ми, че ме обичаш,
помолих те да ми го кажеш лично.
Но ти не дойде до мен в онзи ден.
Аз чаках ли, чаках... и сълзи горчиви
Ронех, заради това, че измамена стоях, без утеха бях..
В този ден вкуса на болката от любовта опитах и душата ми се
Свиваше от студ. Бях погълната от мрак,
и наивността ми се давеше в сълзи и безпощаден страх.
Съдбата в очите ми се смееше.
Зла и иронична беше тя с  мен. И в този ден студен разбрах -
любов не ще изпитам вече,
от нея ме боли, и цялата се миех във сълзи...
Сега ти казвам: Замини, махай се, изчезвай ти!!!
Остави ме сама, С мисълта за една фалшива интернет любов.
В огън може да горя, и от болка да се разкъсва окървавената ми душа,
но ще ми мине, мили. И любовта ми ще застине.
И ти забрави ме. От мислите си заличи ме,
както ще сторя аз. Ти с другата ме замени
и сърцето, и мечтите ми разби.
И не ще те обичам вече... прости.
Ликът ти ще забравя дори.
И ще сложа край, този път наистина и ЗАВИНАГИ!

Игра

Иди при нея, мене прокълни!
Аз даже както трябва не обичам:
Мен и снегът валящ ме опияни!
Дете съм аз в твоите очи,
и никога не си ме обичал,
само си ме давел в лъжи!
Наивна и сляпа бях, любими
Не чувах твоя ироничен смях.
Играел си си с моите чувства, нали?
Защо го направи? Кажи ми?
Удоволствие ли беше за теб да ме
нараняваш? Или бе просто игра?
Уверих се, че сърцето ти е от лед,
и че чувства и обич не бушуват във теб.
Ти си зъл и жесток, и такъв си остани!
Нека и Нея я боли! Но внимавай,
защото и теб може някой тъй да нарани,
безпощадно ледът и сърцето ти да стопи!!!

Моля те

“Моля те, не ме наранявай вече!”
“Моля те, не искам пак да ме боли!”
“Моля те..!” - моли те едно сърце
със сълзи на очи!
То страда от мига, в който те видя.
То плаче, от часа, в който любовта
му изигра.
И то сега може би се кае, проклина
своята съдба, защото всичко туй
било е, знае, не сбъдната мечта,
а истинска лъжа!
Ти не го съжали и без милост
го разби!!!
Но не забравяй, че и аз съм тук.
Че мога да живея и без сърце.
В мен витае вече само студ.
И сега ще си платиш за това,
което стори.
Когато нямам вече чувства аз
и любовта ми се изпари,
в мен витае само мраз.
Ще те наранявам все повече и повече
с всеки изминал ден и час!
Ще изтръгна твоята душа!
И болката ще е огромна,
обещавам! И сълзи да рониш ти,
Аз не знам какво е това, може би мръсна вода...?
Знай, ще се превърна в черна врана и ще дълбая
без милост дълбоко в твоята рана!!!

Защо?!?

Как свърши всичко, не разбрах!
Защо си отиде ти, грях ли сторих аз?!
Грях ли е да те обичам и да ме боли?
Грешно ли е на теб да се вричам
и сърцето от болка да кърви?
Знам, за теб е немислимо да страдаш за любовта,
заслепен си ти от гордостта.
Пожелавам ти никога тъй да не тъжи твоята душа,
както стене в мъка моята сега.
Виждам, проблясват сълзи в твоите очи,
но измамливи са те! Признай, или по-добре замълчи!
Не изричай отново лъжи!
Сърцето ми вече от ярост крещи!
То не може да търпи тази грубост,
това пренебрежение.
Аз не жадувам отмъщение...
Бленувам да бъдем отново двама, както преди.
но съдбата отново реши да ме постави
на кръстопът.
И сега се колебая аз - да ти обърна ли гръб?!?
Или да ти дам шанс да се промениш?!
Любовта е сляпа, знам това,
затуй за теб ще отворя своята душа.
Ключът е там... - вземи го ти
и вратата към сърцето ми отключи!
Но забавиш ли се много, знай
- това ще бъде за любовта ми край!

Приятелство

Приятелство не означава ’предателство’!
Приятелство не означава ‘гордост’!
Приятелство означава винаги да си
до някой, в трудните моменти дори,
до някой, който обичаш, цениш и уважаваш,
до някой, за който живота си даваш!!!

Твойте изгарящи очи

Твойте изгарящи очи,
черни като нощта.
Твойте изгарящи очи,
запалиха в мен искра.
Твойте изгарящи очи,
сънувам аз всяка нощ.
Твойте изгарящи очи,
пленяват мислите ми
всеки ден.
Твойте изгарящи очи
са радостта за мен.
Твойте изгарящи очи
върнаха усмивката ми!

Искам те

Искам да те видя.
Искам да те целуна.
Искам да ме прегърнеш.
Копнея за теб.
Копнея за миг, прекаран с теб.
Искам да съм с теб.
Искам да сте двама.
Не искам живота ми вече да е драма.
Когато се събудя, мисля за теб.
Когато заспивам, искам да си до мен.
За теб мечтая всеки ден.
Аз съм сякаш в твой плен.
Искам да те видя.
Искам да те целуна.
Искам да ме прегърнеш.
Искам да си до мен.
Искам те всеки ден.
Искам те... за мен!

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

ivellina [ потребител ] 
от дата :  24.03.2007, 06:31
Благодаря за мнението!!!Наистина се чувствам трогната[:)]

miloto [ потребител ] 
от дата :  06.11.2006, 15:29
Tova sa edni ot nai hubavite stihotvoreniq koito sym chela do sega.Ot vsichko izcheteto ot men dosega , tezi stihove nai blizo dokosvat syrceto i se doblijavat do realniq jivot [:))]
Прочетете условията
! Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 6!