Стъклен свят

Ивелина Вълчева

Загубих те

Загубих те, и няма да те върна...
Загубих те, и няма да съм твоя...
Загубих те, и твоите устни
никога вече няма да са мои...
Загубих те, и отново аз ще плача...
Но има ли смисъл от сълзи?
Любовта е една игра, от която
често боли.
Загубих те, и не мога да те върна...
Загубих те, и не мога да съм твоя...
Загубих те, и не  мога аз да те целуна...
Загубих те, и не мога вече и да плача.
Загубих те, ти потъна някъде в Здрача...

Ти

За теб аз живея,
Без теб ще полудея.
При мен се върни,
Безкрайно знай ми
липсваш ти!
Ела и болката спри,
Ела и живота ми върни!
Света без теб е черен,
денят без теб е нощ.
Щастието без теб е тъга.
Без теб аз съм тъй сама!
Искам да съм щастлива,
а мойто щастие си ти!
Искам да съм жива,
а моя живот си ти!
Всичко за мен си ти,
ти си Любовта,
ти си най-святото нещо
на света!
Твоят поглед мил,
твоите очи, за мен са като
слънчеви лъчи, озаряват
моя живот.
както слънцето дарява
цялата Земя със светлина
и топлина, така и твоя
поглед мил - моята душа!
не знам, това с думи не може
да се опише, то е вътре в мен.
Чувствам го, ти си Любовта,
от деня, в който ти се появи
и ме погледна с твоите
красиви очи!
Обичам те, завинаги!

Защо?

Цигара след цигара паля,
Но теб не мога да забравя.
Сълза след сълза роня,
Но теб от сърцето не мога да прогоня.
Защо нарани ме, кажи?
Защо сърцето ми изпепели?
Защо предаде ме така...?
Защо погуби мен и Любовта?

Без теб

Сълзите ми са дъжд.
Душата ми е рана.
Живота ми е тъга.
Без теб всичко е лъжа.
Без теб я няма Любовта.
Дните ми са изпълнени със
самота, нощите ми - със страх...
...А толкова щастлива бях...
Сама съм аз без теб и твоя глас.
Къде са твоите очи?
Къде се изпариха моите мечти?
Надежда не ми остана, болката
само е тук!
В стъклен свят живея аз,
в стъклен свят и в студ.
Сърцето не намира друг.
Кой ще ми помогне? - само Ти!
Ела! - Викам те сега! С мен бъди!
Обичам те, разбери!
Моля те обичай ме и ти!
Нека очите ми отново бъдат
звезди, в душата ми да няма
Тъга.
Върни се ти при мен,
а с теб и Любовта!!!    

Ти ли си?

В този объркан свят
искам някой да ме обича.
Ти ли си този, който търсих
до сега, ти ли ще ми подариш
Любовта ?
Ти ли си този, който сънувам?
За теб ли ден и нощ бленувам?

Грешка

“Човешко е да се греши”-
е казал някой си.
Но ако сгрешиш и връщане
назад няма, болката, която
изпитваш е голяма.
Боли те, че не можеш да
върнеш времето назад ,
И за миг живота ти се
превръща в ад.
Измъчва те мисълта, че можеше
да не постъпиш така.
Започва да се терзае твоята
душа. И щастието ти постепенно
се превръща в тъга. Светът
започва да ти прилича на една
илюзия. Всичко се превръща
в една лъжа.
А може би това е игра на
твоята съдба.
А може и съдбата да е сгрешила,
когато такъв живот ти е отредила.

Не се предавай

Никога не се предавай ,не скланяй ти глава.
Учи се да се бориш със своята съдба.
Трябва да я победиш ти. Никога не плачи или
просто избърши сълзите си. Смей се дори да
скърбиш.
Този живот е безмилостен към всеки.
Всеки ден ти откриваш нови пътеки,
но внимавай по коя ще поемеш.
Едни водят към върха, а други към тъмна бездна.
Дори да сгрешиш и да избереш да се мъчиш,
да тръгнеш надолу, ти не бъди сломен,
точно обратното, трябва да си устремен
да победиш и живота си да подобриш.
Разбери, живота е една борба,
в която ежедневно се преплитат границите между живота и смъртта.
Трудно е знам, но и ти знай, че има край.
Ще дойде ден, в който ти ще си щастлив,
и може ще повярваш, че живота е красив!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!