Молба за дъжд

Деси Василева

Ден любов

Денят шепне в листата на лозата
Кокетно , гордо , стъпила здраво на земята
Смехът и сладко посреща зората
Приказки изпълнени с чудеса и романтика слуша тя
Събира ги като книги подредени в нейните листа
Потокът тихо ромоли на близо
Макар акордите да звучат понякога фалшиво
А смехът продължава да звучи
Лее се от нейните очи
Но не от тези на лозата
Историята се пише от жената
Богиня млада , надарена
С дреха от съдбата подарена
Тя носи я обвита с достойнство
Свежда глава пред тази чест царското войнство
Но спри ти ветре този мит омаен
В лицето и блести пожар незнаен
Лозата свежда клоните свенливо
Принца язди към богинята си диво
Нещо става …
Вихър извива се с пълна мощ
Лозата крие с ужас своя единствен грозд
А после се усмихва колебливо
Разтваря клоните свенливо
Соковете врат във нейната снага
Господи , каква божествена красота
Две тела …
Млади , силни
Преплетени в страстта усилни
Току до нейната снага
Борят се с любовната нега
Тя , богиня , млада
Като Афродита изгаря
Сърцата в страстна клада
Той е младият Адонис
Прегърнал своята богиня
В изолиран , защитен полис
Смехът им лее се щастливо
Като мечтата на лозата
От грозда да се лее 100 годишно вино
И в миг прозира тя в небитието
И вижда от тяхната любов детето
Соковете и завират живо
Даряват така мечтаното 100 годишно вино
Вижда ги след години
Хванати са още за ръце
До нея в храсти от малини
Провира палаво глава тяхното дете
Дъждът потича от небето
Сякаш да измие страстта от сърцето
А смехът продължава да се лее
Този път лозата щастливо се смее
И изпраща весело деня
защото  знае любовта е сестрата на ноща …

09.08.2004
София

Молба за дъжд

Маслината навела клони тежко
Помоли се за капка дъжд
В оловен , зноен ден
Запалило лъчите жарко
Припича слънцето неумолимо
Вълните на морето припкат
Талазите приплъзват уморено
И чакат
И се молят
И жадуват
За капка дъжд поне…
А вечер , светлината на луната
Окъпва в свежа и прозрачна белота
Същата маслина стара
Преживяла вечността
Звезди разпръснати нехайно
Подреждат се в съзвездия случайно
Прекрасен танц
Необяснимо точен …
Маслината поглежда ги меланхолично
Поглежда към морето синьо , бистро
Окъпва поглед в небето и земята стара
И знае , че ще има още много дни
В които ще се моли
За капка дъжд поне …

11.09.2001
Kara Incir  

Сън – живот

Сън…
А след него идва светлина
Окъпва в чисто , свежо и сияйно
Все още заспалата земя
Гората от маслини разпръсва
Своята омайна миризма
Листа потрепват още сънени …
Но не , не е сън , а малка смърт
Събудила се за живот
Времето застинало
Смесва бъдещето с минало
Това за малко е …
Ще мине ден , а после век
И всеки път слънцето ще ги събужда
А морето ще отмие мъката от техните очи

02.09.2001
Datca

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!