уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Хора и Човеци - Мъртъвци и Убийци

Борис Николов

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

ВЕЛИК

Чувстваш ли се като курва
когато си сам вечерта
и дори неприятна компания
би приел с отворена врата?
Чакаш ли някой да падне,
за да му се присмееш за това?
Питаш ли се колко пъти си лъгал
...един или два...?
По колко пътеки си тръгвал
и оставял си ги с лека ръка?
Колко души изпъдил си,
от нечистия си дом?
Колко завист и алчност изпитал си,
за да седнеш на човешкия трон?
От колко време си горе
и до кога ще си там?
Удобно ли ти е в теб самия
и колко често си сам?
Помислял ли си за времето някога?
Защо е винаги толкоз еднакво, студено?
Какво е зловонието, мърша или?
Къде са жените оскъдно облечени?
Къде е светлината, която те водеше?
Къде е белият кон?
Какво е магарето мършаво?
Защо си загубил арогантния тон?
Къде са слугите ти и твоите много мечти?
А чашите с кръв от човеци, кога толкоз бързо изпи?
Къде са богатствата?
Къде си ги скрил?
Не помниш ли вече?
Защо си унил?
"Всичко разлага се" - казваш си,
"Само не ти!"
...Сигурен ли си в това..?
По-добре към огледалото се обърни!
Къде е блясъка?
Къде е достолепието?
Къде е величието на империята на тази твоя душа?
Аз ще ти кажа къде - изяде те! И замина да търси по-плодородна земя…

СЪДБА?

Дали човек създаден е, да е свободен
или пък човешки е избрал да бъде роб?
Дали от грешки и от грехове е бил поробен
Или пък не е негов изборът жесток?

Въпроси от такова естество, отдавна спрях да си задавам
защото твърде малък съм във времето и в света,
че чак на толкоз страшни истини да се подлагам.
Но пък това не значи, че предал съм се в невежеството да си лягам...

От люлката до гроба, макар банално за звучи,
наместени сме в едно минорно съществуване
и макар на туй на пук свободата да бучи
наложително е в границите на живота да мируваме

...

Ровя се безмълвен и привидно притеснен.
Ровя своя смисъл в пръстта ми рохкава и лека.
Мръсна и коварна е калта,
но ръцете ми са чисти, меки.
Търся нещо непознато???
Но и твърде близко до душaта
Търся своя свян и свойта лудост,
но до празно стига ми ръката.

Лесно ще е мислех да проникна в дълбините.
Но какво ти лесно, тук е истински кошмарен хаос.
Бурни и непостоянни са вълните и грухтят ми "Raus!Raus!"
Но не се предавам лесно.
Искам да съм горд и прав.
Искам да съм сам със себе си на борда,
плаващ из първичния си нрав.

Не вярвам, че дори малцина са достойни,
да бъдат нещо по-различно от кафявото в калта
и както всеки кораб има си пробойни
така и във всяка истина, крие се болезнена лъжа

Твърде малко знам за себе си, за да съм като вятъра.
Но и твърде много, за да се обричам на провал.
За нищо на света не бих пропуснал, аплодисментите в театъра,
макар че никога на челюстите им не бих се дал.

Огънят първичен, който ме изгаря,
дар ми е от архаичните лъчи.
Коварна сила изначало посветена,
без никой да предупреди,
че дето пламъци изпепеляват,
не ще настъпят Нови Живи дни.
За жалост не сам съм аз на таз стихия господарят...

...

Вярват всички, че написан е за тях сценарий.
Строго и Непобедимо, че е всичко предварително решено.
Вярват, че някой там отгоре ги събира за хербарий,
а нагло настояват за неповторима идентичност.

...

Бодър, но неверник и скептик съм,
про и антисоциален.
С хули аз посрещам, преопределената ми уж съдба!
Робското дори за мен е по-стремглаво,
от някаква си илюзорна свобода.

Пак бродя из пътеки удобно скрити в забрава.
Пак тъпча старите шубраци, припомняйки си патилата.
Но пък решен съм да открия всички! Знаци,
пропуснати в слепотата.

Роб на роб и нищо повече не е човека,
дете на страшно дълго продължилата втълпеност.
Подвластен на лъжа, да се обори твърде лека
и тиранин мазохист във своята ограниченост.
...
Гоня си опашката изглежда.
Тук са само призраци безмълвни.
Гоня ги, но е май нередно?
Гостенин съм тук, а не стопанин.
Плячка лесна!

ПРОВАЛЕНА ПОСТАНОВКА

В края на събитието светлината е угаснала.
Безмълвни дишат всички наблюдатели.
Те никога не се намесват в цялото,
нито като врагове - справедливо критикуващи.
Нито пък като самоотвержени приятели.

Всичко се дължи на гнилата апатия
и на това, че същностното е безсмислено.
Хаосът не е виновен,а безпомощен
там където режисьор е празнотата.
Провал е постановката - дразни душата!

Гонят смъртните калта,а не крилатия.
Пъдят без да се съобразяват, гостенина в себе си.
Следват неотлъчно цинизма за подредбата
и маршируват монотонно по дъното на блатото.
Пътят е предназначен за излъгани нещастници.
Пътят е използван само от доволните.

Останалите гледат тихо към "непросветените"
и проклинат гордо избраната съдба - проклетница.
Но и те са нищо повече от недоносчета,
гонещи фантасмагории стремглаво.
Гонят ги и заразно пръскайки с езичета -
очертават с отрова инициалите на своята измама.

Картините със синтетични изпражнения нарисувани,
са измамно привлекателни рекламни бордове.
Звукът на цигулките не е изящна музика,
в ушите неподготвени звучи като ръжда.
Недъзи на суетни плъхове са стиховете,
изписани на убития Ливингстън с перата.

Живите за гранясало са твърде лакоми,
за да слушат проповедите на болния.
Макар и прав да е - истината е достъпна,
само за безмълвния студен слушател.

Търтеите със своите велики бунтове,
никак не разклащат закърнялото гнездо.
И само беглият замах на съдбоносния пчелар
ще отреди: "Фатално беше това ваше своеволие!".

УТОПИЯ

Свят живот ще се зачева от страстите на некрофила.
Пъстри китки ще поникнат, там дето чума е вилняла.
Дворци ще се издигнат в развалините на бардака.
Умрял евреин ще възкреси,на Менгеле убиеца ръката.

Смях от щастие ще ръсят ядрените безсезонни дъждове.
С искрена усмивка на лицето - Хамлет татко си ще прободе.
На игра децата вместо с пепел, с антракс ще се цапат,
вместо сочни плодове, горчив арсеник короновани ще лапат.

Мечта за всеки уморен ще бъде, гостоприемството на електрическия стол
и хемофилът грозно ще ругае, че пръста с карфицата не е пробол.
С всевъзможни ордени за принос, дарен ще е убиецът брутален.
За алергичния човек рояците от стършели, фетиш ще са сакрален.

На нихилистът всички мисли, като закон ще се почитат
и учтиво с ритник в главата, младежите за времето ще питат.
Достойни и мъже на почит, изнасилвачите ще се приемат.
Удавници на маратон в реката, награда шнорхел в борба да вземат.

Природа майка на сина си долен, сама ще връчи гибел в ръката
и безразсъдният човек ще си играе на слисания дявол с рогата.

УБИЕЦ!

Радвай се!
Ликувай, че мухата победи!
Ти дори не я уби!
После си легни! Заспи! Похъркай си! Сънувай!

Смешник си на смешниците, човеко-нечовек.
Преходът от празното към края.
Падаш по - низко от лъжата, в която вярваш,
след като наистина си мислиш, че си смисъл.

Гониш, празноглава еднодневко ти съдбата,
непонятно ми е кой пък точно тебе би орисал.

Няма да се осъзнаеш, досега и никои не успя,
чудя се дали изобщо, има полза от това.

Лепкав си и гнусен! Бъди суетен колкото си искаш!
Нищо, ама точно нищо няма ти гадино да постигнеш.

Целият ти род е гнило семе, но на кой? Кой те е изтърсил!?
Май самият ти не знаеш? Колко покъртително!

Каква смехория на смехориите, ти си КОПЕЛЕ!

Безподобно Лайно!

ЛЕГНИ ДО МЪРТВЕЦА

Ковчега в земята.
Пръстта разрови.
Трупа от ковчега с ръце извади.
Празна усмивка.
Безчувствен.
Студен.
Безмълвно те вика: - "Легни си до мен!"
Еднакви сте! Сухи.
Стар клон от дърво
Лесно се веете.
Безадресно писмо.
Легни до мъртвеца!
За вечен задгробен мандат.
Грешка е за теб човече - да "гориш" насред живия свят.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!