Времето

Стефан Николов

Мразя хубавото време. Грешка – ненавиждам хубавото време. Представете си тропически остров в Пацифика. Бял пясък, кристална вода, синьо небе, в което се реят точно две малки, сладки, пухкави, миловидни, бели облачета, температура точно 21˚С, слънцето припича толкова нежно, че дори някой финландец може да стои три часа без защитен крем и да не изгори. А сега опитайте да намерите нещо положително в тази картинка. Нещо различно от внезапно изникващи мисли за мързелуване и “нищоправене”. Нещо различно от внезапно нахлула в тялото умора, която допреди секунда просто не съществуваше. Нещо различно от “Господи, колко съм натоварен/а напоследък!” Не че отричам почивката като необходимост, но това е прекалено. Вярно е, че периодическите, добре аранжирани във времето моменти на отмора (отпуски или просто обедни почивки) подобряват работоспособността, но всеки (кадърен) психолог ще се съгласи, че ако навън времето е отвратително човек се съсредоточава много по-добре върху работата си, а ако навън припича приятно си мисли основно “И в такова време аз трябва да работя!” И така, от рационална гледна точка, лошото време е за предпочитане пред хубавото. Но кой казва,че трябва да е само рационално?
Обичам дъжда. Във всичките му форми. От дивия, ураганен порой, през “топъл дъжд, летен дъжд, плиснал в миг и отшумял”, та до гнусния, есенен, проникващ чак до мозъка на костите, бавен, безкраен, ситен ръмеж. Може би защото ми напомня за мен самия. Когато е навременен, дъждът е благодат за селянина, а иначе понякога и малко дъждец е в състояние почти изцяло да унищожи реколтата. Той е ту яростен, могъщ, бесен, разрушителен порой, бушуващ в природата така, както отчаянието, безсилната ярост и явната несправедливост вилнеят из преждевременно остарялата, иначе млада душа; ту е тих, меланхоличен, тъжен дъждец, като човек, загубил вярата си в Живота; ту е просто кратък, свеж, пречистващ дъжд, отмиващ праха от улиците и мръсотията от душата; ту е депресиращ, траещ със дни, студен, гнусен есенен душ, резониращ с болката и огорчението от несподелената любов. Дъждът е много по ефикасен от Ганг на индуизма, като очистител от греховете и злото. Дъждът е като катарзис за болната душа. Няма по-добро приспивателно от капките, барабанящи по перваза или още по-добре – по платнището на палатката. Дъждът е приятел, когато всички други са те забравили. А има ли нещо по-прекрасно от природата в ранна пролетна утрин, след като цяла нощ е валяло – небето е по-синьо от обикновено, по-чисто е от капките, току откъсващи се от венчелистчетата на цветята, те самите пък са по-свежи от когато и да било, и ароматът им е по отчетлив и опияняващ от всякога. Ако само можеше цялата тази красота да трае вечно. Ако само можеше да я споделиш с някого. Някой не по малко красив. Ако, ако, ако, ако, ако...
Краят и началото са двете части от всяко произведение най-сигурно остават в главата на читателя (зрителя, слушателя – важи за всички изкуства). Не исках последното нещо което прочитате да е едно безкрайно “ако”. Не исках да ме помислите за депресиран, луд, самотен единак, отчаян от живота. (Не казвам, че не съм такъв, просто не исках да ви оставям с такова впечатление.) Исках да завърша с нещо оптимистично.
Усмихнете се, бе, хора! Според някои учени краят на света се отлага за след около пет милиарда години (въпреки че според други след петдесетина години ще сме изцедили добрата стара Земя като лимон, но това все едно не сте го чули), а според някои теолози Ад нямало, та “оттатък” се очертава като доста свежо местенце (въпреки че според други било точно обратното, но и това все едно не сте го чули). Абе, важното е да се усмихвате. Лесно е, докторите твърдят, че било най-лесната гримаса – необходима била само една двойка мускули, пък от друга страна разправят, че усмивката била най-доброто лекарство. (Направо да се чуди човек, как така съм здрав като бик. Е, всяко правило си има изключения, пък аз съм самото въплъщение на идеята за изключение, така че...) Така че, усмихвайте се! Пък ако понякога ви се скофти, спомнете си за мен. Винаги има някой, който е по-зле.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!