Любовта

Стефан Николов

Какво е любовта? Ако някой намери еднозначен общовалиден отговор на този въпрос аз пръв ще издигна кандидатурата му за всички възможни нобелови награди за поне пет години подред. Искам да кажа, че всъщност такъв (отговор) няма и не може да има. По мои груби изчисления съществуват (или са съществували) поне хиляда милиарда различни вида любов. Който не вярва да смята: Според Артър Кларк (Одисея 2001) от времето на първия Homo Sapiens до днес са живели около сто милиарда човешки същества. Всеки човек обича средно ПОНЕ десет души през живота си – майка, баща, баби, дядовци, братя, сестри, братовчеди и т.н. роднини, плюс всичките приятели (това също може да се нарече обич), като прибавиш всичките там домашни любимци, които не само че са обичани, ами и те самите обичат по свой си начин, и като завършиш със средно поне един представител на другия пол (днес все по-често и на същия пол) се получават общо много повече  от хиляда милиарда, а едно поне е сигурно – любов с любов не си приличат. Никога!
Ами замислете се само. По един начин човек обича майка си, а по друг – баща си. Не обича еднакво и бабите си. Не говоря за еднакво силно – всъщност не мисля, че въобще е коректно да говорим за по-силна и по-слаба обич по принцип. Да, сигурно почти винаги обичаш сестра си (евентуално брат) повече от някой далечен братовчед или от приятелчето от училище, ама я направи разлика между самите братовчеди! "Абе не ги обичам еднакво, но да пукна, ако мога да кажа, кой обичам повече и кой – по-малко."
Добре де, а къде остана Голямата, Истинската, Изначалната ЛЮБОВ – между мъжа и жената, любовта между Ромео и Жулиета, между Онегин и Татяна, между Бойчо Огнянов и Рада Госпожина, между Антоний и Клеопатра, между Адам и Ева, между Исус и Мария Магдалена, любовта на поетите, музикантите... Нея най-добре да я нямаше. О, още един безсърдечен женомразец? Не! Даже напротив. Но в момента пиша от позиция на разума, а той казва, че трудно може да се нарече "полезно" едно чувство, ако е способно те вкара за месеци в "дупка" пред която Марианската падина изглежда като невинно гьолче (и както изглежда може и вече да не изляза на сухо) или ако е отговорно за толкова разбити сърца и съдби (Не вярвате? Питайте някой от гореизброените "любовчии"/"любовчийки", като ги срещнете – не ви пожелавам да е скоро – сещате се къде са всички). А иначе любовта е готино нещо. Ако е споделена, ако е искрена, ако е дълбока, ако, ако, ако, ако, ако...
Някои твърдят, че да обичаш, означавало да не можеш да живееш без нея/него. Лъжа. В най-добрия случай дълбока заблуда. Човекът нямаше да е господар на сушата, нямаше да е в състояние да изличи от лицето на Земята (напълно или почти) стотици (ако не и повече) животински видове (сред тях чудовища като мамута, пещерната мечка и американския бизон), ако не беше най-жилавото, приспособимо и издръжливо копеле, което Майката Природа някога е раждала. Една любов, колкото и да е нещастна, не е в състояние САМИЧКА да пречупи когото и да е. Тя може да е повода да си теглиш куршума, но не и причината. Не и ЕДИНСТВЕНАТА причина. Тя може да е капката, която прелива чашата, но чашата трябва предварително да е пълна. Догоре. Любовта е да можеш да живееш без него/нея, но перспективата да те ужасява повече и от СМЪРТТА. (За всички които твърдят, че не ги е страх от смъртта: К’во лъжете, бе, лъжци лъжливи нагли такива? Кого си мислите, че ще излъжете, бе? Мене ли? Ако получавах по левче всеки път, когато сериозно се замисля за самоубийство, и по стотинка, винаги когато просто ми мине тази мисъл, досега да съм милионер. А сега си помислете дали в поне половината случаи не ме е спирал САМО И ЕДИНСТВЕНО страхът от смъртта. Така че, бъдете поне пред себе си честни – от мисълта, че не знаете какво ви очаква "оттатък" се изприщвате и в червата.) Така че, човек може да живее и с разбито сърце (е, не и в буквалния смисъл). Е, това не е ЖИВОТ, а мижаво живуркане, но какво от това?
Някой естет може и да забележи, че предходното изречение просто си плаче за едно "безсмислено" между "мижаво" и "живуркане". Да, но ако исках да представя света в черни краски (не че не искам). Има нещо, обаче, в което съм сигурен – никой човешки живот не е безсмислен. Може да не го откриваш проклетия смисъл, може и въобще никога да не го откриеш, но това не значи, че го няма. Не означава дори, че не търсиш достатъчно усилено (то понякога си е точно така, всъщност, но не винаги). Човек просто може да се счита щастлив, ако открие смисъла на живота си (още повече, ако това е любовта), преди да извърши някое от добре познатите ни действия, като "опъване на петалата", "хвърляне на топа", "ритване на камбанката", "гушване на букета", "предаване Богу дух", "пукясване", "смиргане" и други подобни евфемизми на иначе толкова простичкото "умиране".
И след всичко казано дотук, аз все пак ще се опитам да ви дам своя отговор. Какво е любовта? Любов – това е когато, ако тя е до теб, на душата ти е леко, на сърцето ти е весело, а кръвта ти подскача из жилите като бълха на лунна гравитация. Любов – това е когато, ако тя не е до теб, и слънцето не свети толкова ярко, и звездите са по-далечни, а нощта изглежда по-дълга, по-студена и тоооолкова самотна. Любов – това е когато сърцето ти прескача един удар, когато се срещате, и два – когато се разделяте. Любов – това е когато гледаш друга, а виждаш нея. Любов – това е когато слушаш друга, а чуваш нейния глас. Любов – това е когато всеки ден (без изключение) мислиш за нея – най-често преди да заспиш. Любов – това е когато я видиш с друг, знаеш, че между тях няма нищо, и все пак ти се иска да му изтръгнеш сърцето, да го разкъсаш на парченца, да ги стъпчеш в праха, остатъците да изгориш и да развееш праха по вятъра само защото той е до нея, а не ти, защото тя се усмихва на него, а не на теб. Ако някой чувства поне част от това, той има два варианта – ако чувствата му са споделени, той е най-големия щастливец на Земята. А ако ли не... Е, винаги остава страха от смъртта.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

dandify [ потребител ] 

от дата :  22.01.2010, 07:24

Vsashtnost ne znaia zashto reshih da publikuvam mnenie,sled kato ostanah bez dumi sled prochetenoto...Prez cialoto vreme chetoh zadalbocheno i ostanah ocharovana ot tochnostta s koiato e opisano edno tolkova vseobhvashtashto i mashtabno chuvstvo.Na skalata na moiata skromna ocenka tova proizvedenie e na varha!Pozdravlenia! I...otnovo niamam dumi...

Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 6!