Искам

Уили Георгиев

НЯМАМ МУЗА

Думите прелитат през главата ми
като тъжни овдовели птици
носещи умора на крилата си.
И не искат да се подредят в редицата

на онуи добро стихотворение,
дето толкоз искам да напиша…
Да е то любовно обяснение,
да е писък… Да е огнедишащо…

Да опари право във сърцата
Хората -  в любов И без любови…
Да го рецитират на децата си,
Да е свободата И оковите…

Пак не ми се вързаха куплетите.
Не накацаха онези птици…
Стиховете пишат ги поетите,
смотаняците седят и мислят.

02.10 2003

*****

Дано да си си тръгнала за малко
Защото ако всъщност те загубя
Ще бъде жалко. Да … Ще бъде жалко…
Със теб ще си отиде всичко хубаво.

***

Сърцето ми се сгъна във юмрук
Когато осъзнах , че си замина.
Излезе от живота ми. А тук
Ти беше, май че, мястото завинаги.

Да ме докосваш  И да си до мен,
да галиш с дъх сърцето ми истинало…
Но ти си тръгна. Точно в този ден
превърна всичко хубаво във минало.

И като знам какво да търся аз ,
Дори да преобърна тази, цялата
Земя, не ще намеря нас..
И любовта ни … Явно отлетяла е.

***

Да изцедя живота искам аз
Да го изстискам като изстисквачка
Да е изпулнен със любов, със страст
С адреналин. И със дебела пачка.

И да надвивам всякога умората
Да тичам да керщя. И да дивея
Накрая като ме изпращат хората
Да си прошепнат със очи притворени :
"И аз искам тъй да поживея"

***

от срещата ни помня две очи
очи, в които моите се взират
една жена ме гледа и мълчи
И заповядах си да си отида

че ако още малко постоя,
не ще намеря никога покоя
все теб ще виждам, докато умра
или докато най-накрая бъдеш моя

***

Днеска кво ми стана- хванах музата
Думите ми идват - едвам дишам
В химикала пръстите охлузих си
Цяла вечер да седя и пиша

Хвъркат мисли - ще се разболея
Думите свистят - не знам къде съм
Ах дано и като изтрезнея,
Господи, дано да ги харесам…!

Хей

Хей, къде си любов, а, къде си защо не те виждам
Ех защо не ме блъснеш в главата случайно от някъде
Аз стоя си и чакам да чуя как мощно прииждаш
И разкъсваш сърцето ми болно, и ме сграбчваш отвсякъде

Ех къде си любов и защо тъи ме караш да чакам
Долепи до челото ми твойте пламенни устни
че живея във страх, че накрая от всичкото чакане
мога утре да пукна и тебе, любов, да изпусна.

***

И дойде вече ред да се сбогуваме
след толкоз страст, след толкова желание
от днеска нашата любов изгубена
ще да е всъщност просто пожелание.

***

Моят живот и моята драма
сигурно са тривиални.
Не чак фрапиращи, не чак измамни…
Простичко неморални

не чак съвсем потресающи, не чак
клатещи важни устои
не чак запомнящи се, ала все пак…
Все пак те са си мои.

Не съм се лъгал

Не съм се лъгал колко си красива
Разбрах, че си е струвало да чакам
Бих дал полвин живот в страстта си дива
Да чуя как през устните изплакваш
че всъщност си достигнала до края
че всъщност вече си задоволена;
от всичките мъже на таз вселена
че искаш само мене, само мене…
с тела преплетени да стъпим в рая.

Сигурна?

Ти сигурна ли си, че ме обичаш?
ти вярваш ли че всъщност не се лъжеш
сложата нежни като ги изричаш
Дали са искрени? Че ми е тъжно

Ако го казваш просто тъй, по навик
Ако го казваш просто без да мислиш…
Защото най - голямата ми слабост
Е всъщност тъй-ужасното "ОБИЧАМ ТЕ"

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!