Предания

Петко Въчев

***

Идваш, идваш мое предание,
очаквам Твоята жива следа,
шепота _ предзнаменование -
тръгва избуяла в усои вълна.

Омълнена пее, пее стрелата -
лъч опълчен, прегърнал плътта,
вдън докосна ранената прелест,
целунат прелет на дъх-тетива .

И търся погледа, сподавена участ,
шуми, проскърцва клона във клон,
носи кършена, недовършена песен,
полета скрила, прегърнат поклон .

Листи намирам - вглъбена прилика,
капят извървените, преходни трели,
изпадна в скута златната ябълка -
пламнали сияйни, изтръпнали перли.

Трепнало намерих те мое видение,
сред полушарие - звезден полумрак,
мами затирено, внезапно песнопение
към вродения в унес, гневен пророк.

Сега вече си моя, влудено моя _
сияние в тишината на мрака изви,
извика неземната прилика покоя,
сърдечният изблик прикани - Върви!

Разгърната, вятърна ивица стене,
превърна покоя в шепот на лист,
него дочувам, с устни докосвам,
клони - корони прегърнати - кръст.
06/07.12.02
15 00

*****

Аз те виждам. И те имам.
Аз те имам. И те виждам.
Аз те гледам. И те следвам.
Аз те следвам. И те гледам.

Текат преосквернените съдби.
Преосквернените съдби текат.
Продажните тегоби стенат.
Стенат продажните тегоби.

Напътствените пориви лудеят.
Лудеят напътствените пориви.
И свирят дъждовете в миглите.
Миглите и дъждовете свирят .

Пригласят снегове на шепота.
На шепота пригласят снеговете.
Бягат ветрове пробили тропота.
Тропота пробили ветровете, бягат.

04.12.02
09 00

*****

Короните копита кланят ,
мамят подлудени красоти.
Праща пориви потребен вятър,
янтара пречистен от любов кълни.

Апостроф потребност зрима мята.
Бури вплитат устни в думи-ров.
Изкопани вдън душевност свята ,
разпиляна в шепота на ствол.

Превал, запомнен преход влита ,
почива пулса причудлив, кован.
Призвана, заморена нежност пита,
непринуденост на литнал плам.

Разпилян от полета на птица прах,
страх от гръм на звездна гордост,
на прегърнат и пресъхнал дъх,
връх оставил причудлива орис.

Замълчи, приобщено приличие,
величие сред изповядана трева!
Непредсказуем лабиринт - лъчение,
видение - провъзгласени сетива.

04.12.02
10 00

*****

Проницаемо светогорие срича,
поличба избуяла в транс горя,
жигосана в полумрака болея,
преданост не помръкнала стича
непринудена проверена следа,
пя с дъха на притичала струна,
прескочила буйният водопад едва,
прогонена, стрелната другост идва,
сухост, непредсказуем превал устоя.

05.12.02
13 30

*****

Завардено приличие привлича
Причудливите противоборства -
Находчиви, припряни, горди,
Преиначени, пиринчени, бодри,
Непредсказуеми, позорни волни,
Очакващи, невидими, прибойни,
Напомнящи прогонено от дъх
Листо.

09.09.02.
1300

****

Акорди преоткриват воят,
Влудени , долетели плодни,
Преминали позорните кервани,
Привикнали на триезични клади,
Горят в безмълвие, припяват
И търсят прояснение и бреме,
Изтощително пресято семе,
Овъглено пророчие притнеме,
Изцъклено послание ме сгрее,
Пословична душевна шир .

11/12.09.02.

****

Родриго, накъде си тръгнал ?
Иносказателно брожение .
Подлудени
Нейде се крият,
Вият прашасали.
О, скептицизъм зализан !
Кой се прощава навеки ?
Нелепи
Упреци
Ехидни .

Приземните налудничави висини.
Клонираните коловози зеят.
Изящество
В пустеещо
Пространство.

15.09.02.
19.30

****

Млъкни проклятие !
Остреляни мълнии.
Върлуват междузвездните пространства.
Продажни своеволия.
Предизвестени предисловия.
Издайнически вестоносия.
Пресътворени светлини.
Изтерзани цветогония.
Небесните селения ме гледат.

16.09.02.
15.00

****

Протегнатите профили линеят.
Ридаят погледи полегати.
Бледнеят стръвните предания.
Коренопреклонни висини вселени.
Преселени, стаени стония.
Нестихнали, притихнали химери.
Коронясани противоборства стенат.

17.09.02.
18.00

****

Гърми .
Клокочи.
Стене.
П р о к л я т и е .
Линее,
прокудено,
прободено.

Замълчи
пребито
внушение !
О н е м е й
пробито
видение,
вродено

П Р О К Л Я Т И Е !

Леденей !
И деней
и нощей !

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!