Предания
Петко Въчев
Всички творби от този автор | Мнения на читателите



***
Идваш, идваш мое предание,
очаквам Твоята жива следа,
шепота _ предзнаменование -
тръгва избуяла в усои вълна.
Омълнена пее, пее стрелата -
лъч опълчен, прегърнал плътта,
вдън докосна ранената прелест,
целунат прелет на дъх-тетива .
И търся погледа, сподавена участ,
шуми, проскърцва клона във клон,
носи кършена, недовършена песен,
полета скрила, прегърнат поклон .
Листи намирам - вглъбена прилика,
капят извървените, преходни трели,
изпадна в скута златната ябълка -
пламнали сияйни, изтръпнали перли.
Трепнало намерих те мое видение,
сред полушарие - звезден полумрак,
мами затирено, внезапно песнопение
към вродения в унес, гневен пророк.
Сега вече си моя, влудено моя _
сияние в тишината на мрака изви,
извика неземната прилика покоя,
сърдечният изблик прикани - Върви!
Разгърната, вятърна ивица стене,
превърна покоя в шепот на лист,
него дочувам, с устни докосвам,
клони - корони прегърнати - кръст.
06/07.12.02
15 00
*****
Аз те виждам. И те имам.
Аз те имам. И те виждам.
Аз те гледам. И те следвам.
Аз те следвам. И те гледам.
Текат преосквернените съдби.
Преосквернените съдби текат.
Продажните тегоби стенат.
Стенат продажните тегоби.
Напътствените пориви лудеят.
Лудеят напътствените пориви.
И свирят дъждовете в миглите.
Миглите и дъждовете свирят .
Пригласят снегове на шепота.
На шепота пригласят снеговете.
Бягат ветрове пробили тропота.
Тропота пробили ветровете, бягат.
04.12.02
09 00
*****
Короните копита кланят ,
мамят подлудени красоти.
Праща пориви потребен вятър,
янтара пречистен от любов кълни.
Апостроф потребност зрима мята.
Бури вплитат устни в думи-ров.
Изкопани вдън душевност свята ,
разпиляна в шепота на ствол.
Превал, запомнен преход влита ,
почива пулса причудлив, кован.
Призвана, заморена нежност пита,
непринуденост на литнал плам.
Разпилян от полета на птица прах,
страх от гръм на звездна гордост,
на прегърнат и пресъхнал дъх,
връх оставил причудлива орис.
Замълчи, приобщено приличие,
величие сред изповядана трева!
Непредсказуем лабиринт - лъчение,
видение - провъзгласени сетива.
04.12.02
10 00
*****
Проницаемо светогорие срича,
поличба избуяла в транс горя,
жигосана в полумрака болея,
преданост не помръкнала стича
непринудена проверена следа,
пя с дъха на притичала струна,
прескочила буйният водопад едва,
прогонена, стрелната другост идва,
сухост, непредсказуем превал устоя.
05.12.02
13 30
*****
Завардено приличие привлича
Причудливите противоборства -
Находчиви, припряни, горди,
Преиначени, пиринчени, бодри,
Непредсказуеми, позорни волни,
Очакващи, невидими, прибойни,
Напомнящи прогонено от дъх
Листо.
09.09.02.
1300
****
Акорди преоткриват воят,
Влудени , долетели плодни,
Преминали позорните кервани,
Привикнали на триезични клади,
Горят в безмълвие, припяват
И търсят прояснение и бреме,
Изтощително пресято семе,
Овъглено пророчие притнеме,
Изцъклено послание ме сгрее,
Пословична душевна шир .
11/12.09.02.
****
Родриго, накъде си тръгнал ?
Иносказателно брожение .
Подлудени
Нейде се крият,
Вият прашасали.
О, скептицизъм зализан !
Кой се прощава навеки ?
Нелепи
Упреци
Ехидни .
Приземните налудничави висини.
Клонираните коловози зеят.
Изящество
В пустеещо
Пространство.
15.09.02.
19.30
****
Млъкни проклятие !
Остреляни мълнии.
Върлуват междузвездните пространства.
Продажни своеволия.
Предизвестени предисловия.
Издайнически вестоносия.
Пресътворени светлини.
Изтерзани цветогония.
Небесните селения ме гледат.
16.09.02.
15.00
****
Протегнатите профили линеят.
Ридаят погледи полегати.
Бледнеят стръвните предания.
Коренопреклонни висини вселени.
Преселени, стаени стония.
Нестихнали, притихнали химери.
Коронясани противоборства стенат.
17.09.02.
18.00
****
Гърми .
Клокочи.
Стене.
П р о к л я т и е .
Линее,
прокудено,
прободено.
Замълчи
пребито
внушение !
О н е м е й
пробито
видение,
вродено
П Р О К Л Я Т И Е !
Леденей !
И деней
и нощей !
Всички творби от този автор | Вашето мнение
До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!