Усмихнати сълзи

Мирена Тодорова

Усмихнати сълзи

Някога,някъде,
забравих себе си.
Сега очите са слепи,
напълних ги с болка,
чувствата са измити,
забравени в ъглите
на болезнена душа...
Неузрели сълзи,
неродени усмивки,
забулени в свян и тъга.
Май забравих,защо ме боли,
забравих и как да живея.
Само безмълвните сънища,
още припомнят коя съм,
с наивно ясен портрет.
Без маска,без страх и без грим,
радост и болка изляти в едно,
душата ми е в две очи,
изпълнени с усмихнати сълзи.

Обичам те

Обичам те...
безумно,
всецяло,
нелепо,
всеотдайно,
непонятно,
безвъзвратно,
безусловно,
безгранично,
безрезервно,
обичам те...
но непотребно.

Фея

Родена в цвят на момина сълза,
отгледана сред дивите иглики,
аз бързам птиците да стигна,
безкраен път от сини щрихи,
далеч е милокрилото  колибри,
само в цвета на дива орхидея,
нас цветните магии са орисали,
загубени сред плаха красота.

Ще дойдеш

Ти ще дойдеш
и аз ще те посрещна
със шепа огън от мечти.
Ще тръгнеш
във грижи унесен
до моите цветни усмивки.
Ще бъдеш
бледен и земен,
а аз ще ти покажа звезди .
Ще тръпнеш
изморен и плах,
а аз ще прилаская любовта ти!

Ще дойдеш отново,
за да ме обикнеш
и аз ще те отведа
в облачния си свят.
Ще ме прегърнеш…
Мечти и чувста ще се влеят,
пръстите ще търсят сетивата,
душите в едно ще се слеят,
чувствена поезия за любовта.

Трепет и огън

Безумен шепот бунтува плътта,
жигосани трепети милват,
безмерно полудяла е кръвта,
безвремие влажно разплисква.

Обсебващи демони страст
докосват сетива от огън,
езици оплитат нощтта,
задъхват телата във ритъм.

Пулсът обладан кипи
разлива подсладена лава.
Две разголени души
и плът в греховно цяло.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!