Мая

Rogger Dojh

1. -

Младо либе
бело Яне
очи черни
снага сладка
Де си Яне
под звездите светли
с менците тръгнала?

Де съм, вуйко, сакаш
с менците тръгнала?
Медни менци на чушмата нося
бистра вода да налея.

Младо либе
бело Яне
очи звезди
снага тънка
Дека е чушмата селска
дека е пътека горска
дето в извор самодивски води?

Право думаш, вуйко, там е
дето ме нозете водят
дето ме сърце влече
самодиви горски дето бродят.

Младо либе
бело Яне
очи перли
снага фиданка
спри навреме
бягай вкъщи
самодиви жадни тебе ще изпият.

Но не слуша Яне
младо либе
самодивски дом подири
В езеро сълза отрони
самодиви я изпили.

2. Стихотворение за малкото гадинче, което си гледах, преди да го удушат скапаните кучета от квартала.

Мая е малка котка
Мая е малко животно.
Има си Мая стопанин
Лошав и зъл.

Ооо, Майо, пак ли се изсра?

Мая дере и хапе
Мая яде и кабели даже
Обаче шефът й се кара
и в шкафа все я затваря.

Ооо, Майо, пак ли ми прегриза колоните?

Мая обаче расте
все тъй хапе и силно дере
а стопанинът й както си спа,
очите му тя издра.
Ооо, Майо, гадинче скапано.

3. -

Седем дни вървя по пътя,
водещ към смъртта.
А над мене само мрак и самота.
Стъпки ледени подире ми остават,
светят плахо във нощта,
а времето е спряло ...
седем дни по Пътя на Студа.

Нося на челото си венец
от пръстите на самодива сплетен
Воден съм от неговия ореол ...

И душата ми се гърчи
в ледените пръсти
на смъртта.
И сърцето ми е спряло,
хладно и умряло
паднал възнак
влача се по пътя на студа.

От камбани ехо във нощта,
тръпки от очи, вперени в тила
гарвани крещят по кръстовете отстрани...
Духовете на умрели се роят

И съм сам,
бързам към смъртта,
с поглед търсещ седем стъпала...
Седем крачки ще вървя
седми ден изтича,
седем са молитвите на онемялата уста.
Седем крясъка от тебе ме делят.
Седем пъти ще приветствам края.
 
4. -

Изгрей като звезда,
угаснала от мрака,
изгрей като сълза
изсъхнала в нощта
и блясъкът от твоите очи да освети
пътя ми към теб.
Голям и кръгъл сбор от чудеса.
Изпитвам аз студа в смъртта.
И пламъкът ме кара да кара да крещя.
Сега лежа скован и вледенен.
Камъкът на пътя под звездите грее,
камъкът под тялото ми мъртво.
Студеният кристален въздух
застива заедно със мен.
Без гроб.

5. -

Тъмно е
и тишината диша
Прашно е,
а стъпките ти са останали в прахта.
Прозорците са слепи,
коридорите са пусти,
и по тях върви смъртта...

Очаквам краят ми да дойде
дланите ми съхнат
и мученето затихва
погледът ми гасне...
търся те във мен
а не откривам
и следа.

Не е истина,
къде си?
Сам съм,
вече си си отишла.

6. Химн на параноята :P

Търся в мрака
някъде постеля,
търся пухкава възглавница, в която
да заровя
своето лице.

Но наоколо
стени студени
ме притискат и отблъскват безразлично
и земята твърда
се отдръпва настрана.

И оставам аз
оставам побелял,
и връхлитат истински кошмари върху мен,
и когато спра
отново ме изритват.

И винаги така.

7. На Росица

Далечно е небето,
хоризонтът стене
и стени са срутени в прахта
на умрели стъпките мълчат
думите на устните изстиват.
очи на безнадежден стон сълзят,
крясък в погледа гори
болка, стъпкана в калта, скимти
отскачат от гласа ми последните лъчи.
Ръцете ми изгарят в огъня студен
помилвани от слънцето на гаснещия ден.
празен и омразен гледам залеза и тихичко пищя.
в душата ми свисти вятър в самота.
Навява преспи от любов
защото
теб
те
няма.


8. На Росица 2
далече са очите ти
и ти ...
а всичко в мен за теб гори
думи в топъл дъх
прошепнати отекват в спомена
и ме боли
защото те обичам
а ти не ми прости.

9. На Светлана

Животът ми гори
и вятър стене
плачат тихите върби
Реката плаче също
и дъх тихо някъде шепти
крясъци отекват в тъмнината плътна
светят хиляди очи

Търся те, но ти ми се изплъзваш
сянката ти някъде напред трепти
плачат и звездите тъжни
и страхът до мен върви

Докосвам те
и се стопяваш
желая те
но те боли
поглеждаш ме
и ме възпламеняваш
докосваш ме
и се стопявам
потапям се във твоите вълни

И нека се залутам
из твоята душа
и нека я погълна
и в нея се удавя
и търся в теб живота
и търся топлинка
и търся някъде отново
издълбана в камък
любовта ...
*
Докосни ме
прегърни ме
приюти ме
погледни ме
и се скрий във мен

Аз те чакам
аз те искам
аз треперя
и умирам
насред света студен

Ти си мила
ти си нежна
ти си майка
ти си дом
прибери ме в своето сърце

Искам да те гушна
искам да те милвам
искам да живея
искам да целувам
плачещото ти лице ...
*
Езеро от сълзи
танц на самодиви
голи пеят за смъртта
луна в небето
прилепи летят
капе някъде вода

Връх самотен
сняг студен
вятър вие
на пиедестала заледен
кръв дими
и глас скрипти
сърцето ми лежи
голо и раздрано
в лапи черни
и скимти
.........

10. на 16 год.

Сам. И самотата ме измъчва
хванала се е за гърлото ми и виси
подла, мръсна самота
завряла се под моята душа
26.06.1993

11. На Теди

Ден
и самота
тишина и паднали листа
любов без думи
във нощта
отново сам съм
с умъртвена от реалността мечта

Безумен съм
и съм без сън
без нежност и без споделена топлина
и привечер
в сумрака сив мечтая
да не си единствено мечта

12. На Теди 2

Стаята е тъмна
лъч от светлина във мрака
осветява тишина
пясъчен часовник счупен
тиктака с мека топлина
жълта ивица пресича пода
прозорецът е нощен
звездна нощ в небето мига
прилепи хоро играят
разперени пред жълтата луна

Дом е моята душа
живее в нея без надежда любовта
окървавени са ръцете на живота
и тя лежи сега на пода
със счупени крила
и гледа как танцуват прилепи
и слуша песента на нежната луна

13. На Теди 3

Искам да заплача от безсилна ярост
и от самота.
Искам да заплача от любов
и съм полудял.
Но съм в желанието си окован
Безмълвно устни съм прехапал
и мълча.
С копнеж изпълнен е деня
адска и отчаяна - нощта.
...
И всичко е напразно,
не остана в мен душа.
Всичко беше само гавра
ти не беше тя.
(Ти беше, както е казал великият български поет Руслан Мъинов:
тъпа офца.
тъпа офца!
офца с рогца!
била си и оставаш си така!
беее-е-е-е-е!)

14. На Теди 4

Дни и нощи
бездушен вятър клони клати
Тихи нощи
куцат хаотично създания сакати

Кладенец бездънен
мрак извира в каменното дуло
Плач бездънен
Напеви жални е подхванал глухо

Море от сълзи
плиска брегове унили и ги гали
Дъжд от сълзи
мие камъка на статуите на умряли

Изтръгнато сърце
пулсира върху мраморен пиедестал
Откъснато сърце
отмерва ритъма на неизказана печал

15. 12.10.1999

Сънят не идва,
гледам глупаво в нощта,
гледам как звездите падат,
пак изгарям във дъжда.

диша вятър,
и промъкват се листа,
гледам как звездите падат
и изгарят без следа.

чакам тихо,
легнал на студената земя,
чакам тебе, чакам мила
и ще чакам чак до сутринта.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!