уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Ева

Иво Станков

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

БЕЗГРЕШНИ

Не ми повтаряй,
че ако върна времето
ще промениш грешките си. Те са сторени.
И даже ако съжалявам
бях там и ги видях.
Сгреши. Ала поне не бе престорена.
Бе истинска
и силна, бе жена;
една жена да лъже би могла, да мами,
но ти бе честна
и призна. И бе жена
без власт и без лъжи, но със душа голяма.
И щом погледна
аз назад, съзирам
не грешки, не лъжи, а честност на жена.
А имал ли съм право
някога да ти се сърдя,
да те обвинявам - та и аз греша.
Но всъщност не това е важно.
Всъщност трябва
когато се почувстваме сами
да знаем, че не сме,
че има друг, че имаш мен
и аз - че имам теб и без съмнение -
че аз съм твоят сън, а ти
       си мойто вдъхновение!

ИЗВОР НА ВЯРА

Вярваш ли в думите, които ти казвам…
Не зная. Понякога и аз не вярвам
не зная дали да вярвам, но го чувствам.
Понякога вярата и чувствата се надпреварват.
Странно нещо е вярата. В думи,
в нещо, което остава само в душата.
Но хората вярват на думи измамни
и на тези "Ще ги познаете по делата"…
***************
и ако някога вече не вярваш,
че всичко, което казвам, го чувствам,
не търси доказателство в моите думи,
потърси го в моите устни…

ЕЖЕНОЩИЕ

Усещам хлад през клепките,
слънчев лъч пробужда очите.
Мирис на сън и топло кафе -
утрото идва без да попита.

Все същия ден непредвидим
малко радост и много тревоги.
Така е лесно да се живее,
но да живея така не мога.

Искам да знам, че щом се събудя
твоето тяло ще докосна,
със малко думи ще кажа много,
ще се удавя в твоите устни.

Ала се будя сам и виновен,
че тази нощ не съм те сънувал,
че съм глупак и ти не разбираш
колко много за тебе жадувам.

По "Fade to Black" - Metallica

През пръстите животът като пясък се процежда
и всеки ден все по-далеч светът изглежда,
изгубвам се все повече във своя свят измислен,
не са ми скъпи вече нищичко и никой.

Живея аз без страст, живея без желание.
Раздадох се докрай и нищо друго не остана.
Аз знам - животът кратък свършва рано или късно,
очаквам аз смъртта оковите да скъса…

Нещата се променят, нещата ми убягват
и липсата във мен духа свободен оковава.
Изгубен безвъзвратно - не, това не е реално!
И адът, който чувствам в мен, убива ме брутално.

Аз роб ще бъда вечно, подчинен на празнотата,
с агония изпълваща умът ми и душата.
Тъмата се надига вътре в мен и ме обгръща.
Аз бях самият аз, но в нещо друго се превръщам!…

СЛИВАНЕ

Луната е кристално огледало,
в което виждам твоята тъга.
Ала по своята любов недей тъгува,
ще те намери тя, щом чувстваш се сама.
Във мойте мисли ти ще идваш вечно,
ще ме докосваш с вятърни ръце,
косите ти – сатенена омая,
ще хванат в примка моето сърце...
... безсилен във ръцете ти ще легна
със теб във твоя рай ще отлетя
в море от чувства с думи неловими
една душа ще бъдем в две тела.

ЕВА

Когато всичко свърши безвъзвратно,
Когато цяла вечност ни дели,
когато спомените се стопяват;
мечтите са заключени врати,
когато вместо в танца на звездите
се взирам тъжно в прашната земя;
щом бъде твърде рано да се смея
но стане твърде късно да умра,
когато твоят образ ме омайва,
но всъщност той е мойта самота,
когато гръб обръщам на съдбата,
но всъщност гръб обърнала е тя.
Когато си мечтая да те видя,
но зная - в друг живот ще е това,
а разумът безмилостно говори,
че няма друг живот след любовта.
Когато осъзная, че те няма,
тогава ще е време да …

Тогава ще разкъсам аз плътта си,
сърцето си ще взема във ръка,
и нека този пламък да ти свети
натам, където тръгваш ти сега!

СИТУАСТРОФА

Останах сам, както когато …
толкова пъти; отдавна не броя.
Подобни спомени траят дълго,
те са единственото, от което се боя
на какво да вярвам, дали на очите
дали на думите или на сърцето си
но то няма да те стигне
там, където си ..
Потънал във фалш, грешни въпроси
и правилни отговори, се чудя
колко пъти ще тръгвам по верния път
и колко пъти ще се/те губя.
Всичко изглежда толкова лесно,
не мисля и времето просто лети…
не мога да моля, … имах достойнство,
може би твърде горда си ти.
На теб не ще се налага да молиш,
преди да отвориш уста – ще го знам.
Жена си, ранима …, какво да направя:
остана ми малко, но всичко ще дам.

:-)

Когато времето за мен изтича,
когато спира моето сърце,
когато даже споменът не стопля
изстиващите ми ръце,
когато като филм край мен прелитат
безброй раздели, мъничко любов
когато знам, че трябва да си ида,
но да си ида аз не съм готов,
не искам много – твоята усмивка
да озари последния ми ден.
Една усмивка – тя ще ми напомня,
че даже и отвъд ще си със мен.

МАШИНАТА НА БРЕМЕТО

На раменете ляга болка и тъга
поглеждам плахо към вратата: къде ли си сега?
Самотен търся свойто време спряло
стрелките сочат път единствен през мрака и
студа…
А по-нататък пътят свършва. Като света.
Поглеждам бавно аз през рамо: било ли е това?
Кое е истината и кое – измама? –
когато съм със теб или когато теб те няма…
И пак заспивам сам със свойта сянка
оплитам се във мрежи от безбрежна самота
не искам символ, не идеал мечтая,
не искам много, просто истинска жена.

2000 г.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

Scarlet [ потребител ] 
от дата :  23.05.2006, 07:40
Чувствена, нежна и романтична лирика като самия автор!!!