уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Профил на Илиян Димитров

Име/псевдоним : Илиян Димитров

Пол : мъж

В Nowhere от : 01.01.2000, 05:31

Кратка биография :
Иска ми се да си мисля, че съм родом от някое много, много далечно и непознато място, където всичко е странно и объркано като мен самия. Може ако беше така нямаше да се чувствам толкова не на място в света, който ме заобикаля.
Да пропиша ме провокираха много неща - непознатият свят, неудобната реалност, недоизказаните, недоразбрани мисли и чувства; постоянното чувство за дискомфорт и обърканост; въпросите без отговор; хората без лица; цветните сънища и безцветното ежедневие; нуждата от мой си, единствен, недостижим, неразрушим от другите свят. Но това беше отдавна когато все още имах сили, желание, достатъчно неудовлетвореност и гняв.
Вдъхновява ме несподеленото, красивото, думите, музиката...
За мен Времето винаги е било нещо изкривено и преплетено. Понякога имам чувството, че животът ми тече в обратна посока. Определено ми е трудно да се чувствам на колкото години съм - винаги като се сетя на колко години съм и изпадам в потрес – кога успя да отлети това време! Същевременно, като отпусна рамене имам чувството, че на тях тежат поне два пъти по годините, които съм оставил зад гърба си. Времето единствено няма значение когато пиша. Тогава то не съществува, аз съм вечен и нищо не може да ми повлияе, да ме нарани, да ме достигне. Красиво, идеално, бяло безвремие.... и тишина.
Обичам да чета. Преди четях много. И пишех много. Опитвах се да избягам от тази объркваща изкривена реалност. И успявах. Сега... твърде много реалност се изсипа върху ми и не знам... Единственото време когато успявам да чета е в трамвая. И открих, че когато и това ми се отнеме – наистина е болезнено.
Всичките ми любими автори са от Преди: Стайнбек, Саймък, Симънс (никога няма да забравя края на първия Хиперион – когато всички потеглиха към Шрайка пеейки "Somewhere over the rainbow"), Азимов, Нивън, Шекли, Лукяненко и още и още ... май предимно фантасти. От другите – Достоевски е един от малкото писатели, които с писано слово успяха да ме доведат до изстъпление...
Обичам многоточията. Според мен те са любими на хората, които си мислят, че имат да кажат много, но всъщност не са сигурни, че изобщо имат какво да кажат.
Обичам нашите поети. Обичам Дубарова, Фотев, Смирненски, Вапцаров, Лилиев, Милев, Ботев, Вазов. Обичам Талев, Цанев, Станев (Людмил), Чолаков (Янчо), Дончев, Бъчварова.
От Nowhere Юлия ми е фаворитка. Познавам я лично и ако мога, бих и направил фен клуб. Други, които са ме впечатлили са Кремена Цанева, Rogger Dojh, Адриана Иванова, Александра Бенер, Александра Николова, Антон Терзиев, Апостол, Армен Каприелян, Георги Динински, Експлозия, Елена Атанасчева, Емил Петков, Здравко Драготинов, Ивайло Цанов, Катя Антонова (когато я видях просто не повярвах, че именно това малко нежно създание бе написало тези ярки и силни стихове), Красимир Гюров (поклон за стихотворението "Иконата"), Магдалена Митева, Николай Спасов ( "до болка ненагледна, свила ласкави коси в букет"... точно както аз исках да го кажа, но не намерих верните думи), Станка Кунова и да не пропусна Татафа!.
Музиката... е на настроения. Напоследък силните, ярки, ритмични парчета, със силни вокални или китарни партии. Обичах джаз,... но напоследък ми е трудно да слушам такава музика – не ми достига дъх да се спускам толкова надълбоко...
Свободното си време... го пилея, но не щедро по приятели, а глупаво в нищоправене. Но ако можех да избирам бих... пътувал. Не физически разбира се, а в измерението на някоя книга, която ме кара да забравя кой съм и в каква неудобна, объркана реалност живея.

Творби


Поезия:

Несподелено, публикувана 28.05.2007, 02:30
Там, където мъртвите не спят, създадена 1996 г.
Ранени камъни, създадена 14.02.2001 г.
Пясък, създадена 05.11.2002 г.
"Защото те имам и те нямам ..." (опит за любовна лирика), създадена 02.12.2003 г.

Проза:

Избран, публикувана 04.06.2007, 03:30
Пак
Празна
Жив
Човек
Не
Син
Бездна

Всички автори