Профил на Силвия Атипова

Име/псевдоним : Силвия Атипова

Пол : жена

В Nowhere от : 24.04.2007, 15:11

Кратка биография :
Родена съм в Тополовград, но по грешка. Майка ми е родом от едно село наблизо и през далечната 75-та тръгнала с корема да празнува Коледа. Пътувала с влака и като слязла - родила. Така аз съм се получила коледно бебе, което е проклятие заради вечно единия подарък за два празника и благословия, защото цял свят празнува рожденият ми ден. Всяка година.
Иначе съм живяла в София. Сега и по други места.
Винаги съм искала да правя всичко, което е красиво, свободно, възхитително. Искам да съм част от създаването на красотата, която ще спаси света. Затова пиша.
Имах дневници, в който оставях разбитото си сърце като тинейджър, после мъдрите мисли като пост-тинейджър и после открих света и прописах истински. Вдъхновява ме всичко, което виждам, докосвам, помирисвам, опитвам и чувам. Без преувеличение.
Не е възможно животът да е вдъхновяващ, ако си пасивен. И аз не съм.
Сутрин, когато се събуждам след Нощите до Него съм на 18 - влюбена, влюбена.
По-обяд, във ведомствените кафенета на офисните сгради съм на 40, с наметната жилетка, собствена чашка за кафе в ръка и срещаща наборки по асансьорите от всякакви възрасти.
Вечерите, пак с Него, съм на 25 - овладяна, украсена, женствена.
Когато пиша съм безвременна - свършвам, ако писането е пометнато или съм вечна - ако живее то.
Обичам да прекарвам времето си с Роалд Дал, Джанет Уинтерсън, Дейвид Лодж, Маргарет Атууд, Милан Кундера, Владимир Набоков, Кен Уилбър, Умберто Еко, Р. Ж. Пърсиг. От българските автори харесвам малко и рядко, но на някои съм вярна до гроб, като Димитър Талев, Фани Попова-Мутафова, Чудомир. В свободното си време чета или пиша.

Творби

Авторът няма творби в категория Поезия

Проза:

Мишо, публикувана 24.04.2007, 15:19
Жените-риби, публикувана 24.04.2007, 15:16

Дълги разкази, повести, новели и романи

20 – 22/09 С., започната на 06.06.2007, 11:43