Профил на Александър Лютов

Име/псевдоним : Александър Лютов

Пол : мъж

В Nowhere от : 24.04.2007, 15:23

Кратка биография :
Казвам се Александър Лютов и съм от Пловдив. Преди няколко години грабнах мишката и експериментирах в "писането". Може би, защото завидях на тези, които прочетох и ми харесаха, може би, защото се разгневих на онези, които прочетох и не ми харесаха. Преди епохи Маяковски твърдеше, че поезията е призвана да спаси човечеството от бруталната намеса на научно-техническата революция. Май ще излезе прав. Още повече заниманието ми е насочено към техниката, а образованието към науката. Твърде брутална стана тази революция, пък и аман от революции - нежни, груби, сексуални, велики... "Писането" ми е нещо като хоби и малко повече. Само да намеря този, който ме накара... Малко се получи, спечелих някои награди от конкурси, което ме зарадва и амбицира. Всеки има своя история, която иска да разкаже, дори тя е по-красива, когато не е действителна, а е такава, каквато му се иска да бъде. Светът наоколо и светът на нашите мечти, страхове, опасения, надежди, отвращения - всичко това е неизчерпаемият източник на идеи, поне аз мисля така. Любовта можем да намерим и в баналното днес, и в добре познатото вчера и в непознатото утре. Там можем да срещнем и всичко това, от което се срамуваме и с което се гордеем.
Ако не ни се случва, защо да не го създадем?
Ако вече ни се е случило, защо да не го споделим?
Шекспир е казал, че човекът е замесен в каша от сънища, тогава трябва ли да считаме Шекспир за шарлатанин? А щяхме ли да знаем за това (кашата от сънища), ако Шекспир не си беше направил труда да седне и да го напише.
Наистина, за да се пише трябва и да се чете. Аз правя това със съвременните български автори. Все пак ми е по-интересно какво ще ми каже Георги Господинов или Алек Попов, отколкото Паоло Коелю. Пък нали и "авторът е модерен герой" и не била огромна разликата между това да четеш и пишеш. Допада ми съвременната българска литература, защото ни говори за наши си, познати реалности и наши си, познати фантасмагории. Друго е, когато близък човек ти зашлеви плесница. Моите уважения към патриарсите, но в нашия живот се случват вече и други неща. Вече любовта се прави на покривите, всред перушината на гълъби (Деан Енев), тоалетната става сакрално място, а мухите - жреци (Георги Господинов), палачите търсят работа по обяви във вестника (Алек Попов). Богът се проявява в снега (Орхан Памук), Вселената става библиотека (Хорхе Луис Борхес), старците четат любовни романи (Луис Сепулведа), а зъболекарите са импресионисти (Уди Алън).
Идеи - дал Господ. Вдъхновения - също. Понякога най-обикновеното се оказва най-интересно, а какво повече около нас обикновените хора, освен обикновени неща.
За музиката - предлагам да изключим чалгата и тогава ще остане място за много неща - през Форинър и Дайър Стрейтс та до Агилера и Соник. Тук светът е още по-необятен. А музиката - тя вече е способна да създава революции от голите сборища на Уудсток, да спасява гладуващи в Ботсуана, да освобождава Мандела и (дай Боже) медицинските сестри, да свързва и да разделя, да прави от стария млад, а от младежа - мъдрец. Могъщата дрезгавина от струната на китара, монотонният пасаж, повтарящ телеграфните стълбове, прелитащи край прозореца на твоето купе, разплаканата патетика на ревността или чувствените синкопи на годишните времена: всичко вибрира в душата и кара духа да се погледне отстрани, да се съзерцава, да се... всъщност просто да се радва, да се смее, да му е хубаво, а понякога - хей така... да напсува като Дончо Цончев. Всичко това заслужава да осмисли свободното време, до един момент, когато възникне проблем.
Но той лесно се решава от класиците:
"И сега Уотсън, препоръчвам ви универсалното решение на всеки проблем.
- И кое е то?
- Сънят!"
(Сър Артър Конан Дойл)
Няма да се оплаквам от липса на свободно време, иначе ще трябва да отрека, че живея. Когато искаш винаги можеш да го намериш и тогава се чувстваш на много по-малко години, отколкото си.

Творби

Поезия:

Уморени размисли за отминали любови, публикувана 24.04.2007, 15:31

Проза:

Магарето на моята младост, създадена 08.02.2007 г., публикувана 24.04.2007, 15:45

Дълги разкази, повести, новели и романи

Ридаещи камъни, започната на 14.06.2007, 13:01