Блянове за миналото

Симеон Гойчев

Публикувана на сайта 08.05.2006, 17:05

Магията на любовта

Мислиш, че я познаваш,
мислиш, че я овладяваш,
но всъщност тя те разучава
и живота ти завладява.

Мислите ти незнайно къде бродят
все при нея те водят.
Каквото и да правиш,
от нея не можеш да се избавиш.

Докосне ли те веднъж,
попадаш в извор неизчерпаем
от мечти безгранични
и музи хиперболични.

Първа любов

Казвам си това е
просто спомен само минало
но тя пак е в мислите ми
тя все още е в моето сърце.

Денят си отива идва нощта
а с нея и бляна за миналото
бляна по отнетото чувство
моята първа любов!

Чувствата назад ме теглят
пак при нея съм аз
но това са просто спомени,
това е само минало.

Не ще бъдем пак заедно,
не ще бъде пак същото,
всичко между нас отмина
но сърцето все след нея тегли.

С друга съм сега
но нейното име аз
продължавам да шепна
в спомени за нея облян.

Любовта

Обладае ли невежия,
изпаднал в самота,
покосява ума му,
дава му крила.

Започва тя, не сама
но отрече ли се едната душа,
обрича другата
на вечна самота.

Ще каже някой, че греша!
Но ще срещне и той любовта.
И отдръпне ли се от него
безмълвен аз ще го следя.

Ще гледа той дирята дълбока
оставена от любовта.
Ще гледа как се пълни
капка по капка, с кръвта на страстта.

Слънцето

Слънцето е искрящо,
слънцето е блестящо,
то е любящо и
за обич закопняло.

Кой би искал,
слънцето да не е видял
и спомен за него
да не е имал.

Слънцето, о слънцето
на какво бих го оприличил?
На звезда в мрака,
на обичта или любовта?

Но нека си остане така!
Малка светлинка
спираща нощта
и огряваща света.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!