Бели маргарити

Александра Бенер

Публикувана на сайта 20.12.2006, 08:21

Седнах  върху дървената пейка.
С разплакани сълзи седнах върху дървената пейка до общият им гроб.
Тишината в мен се изпълни със спомен на живот.
Лятно слънцето препичаше й когато весели се къпахме в гьолът на баража със самоушити бански костюми от плат “басма”.
Излизахме от речната вода , след като устните ни получаваха цвят на горска боровинка,
А телата ни скърцаха от студенина. Апетит имахме по-всяко време на деня и лакомо се нахвърляхме върху приготвените намазани филии, които ни чакаха увити в прочетени вестници. Съдържанието на омаслените пакетчета знаехме винаги, изключени бяха изненадите в тях. За секунди и настървено се изяждаха филиите. О, колко щастливи и доволни бяхме.....
Седнах до майка и татко. Бели маргарити прегръщаха двамата във Вечността.
И е толкова тихо около нас. Обедното слънце топло грее...
С треперещи сълзи в очите ми изпушихме по една цигара.
Тръгнах си.
С пръсти Бели маргарити Сбогом аз им казах.

10.08.2001 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение